— Виж, малко съкровище, аз ще се…
— Десет е късно. Девет. Мисля, че ще умра от мъка, защото ти не ме обичаш вече.
— Послушай ме. Татенцето ти има три срещи и не…
— Ох, главата ме заболя, като ми говориш така си мисля, че не ме искаш вече. Този жалък човек трябва да ми среже вените, или…
Той почувства промяната в гласа й. Всичко се обърна в стомаха му при тази заплаха.
— Или да започна да отговарям на телефонните обаждания на други, разбира се по-нискостоящи от моето татенце, но също толкова богати, независимо от това…
— Добре, малко съкровище. Ще дойда в девет!
— О, ти ме обичаш, нали миличък! — Независимо, че говореше кантонезки, Винъс Пун нарочно използваше английски думи и караше сърцето му да се разтапя. Английският беше езикът на любовта за модерните китайци, в техния липсваха романтични думи. — Кажи ми! — настояваше тя. — Кажи, че ме обичаш!
Той й го каза с отпаднал глас и след това затвори телефона.
„Малка сладкодумна никаквица — каза си раздразнено той. — Но какво да се прави. Само на деветнадесет години е и има право да е капризна, сприхава и да изисква, когато ти си почти на шестдесет. Тя те кара да се чувстваш на двадесет и твоят yang изпитва блаженство. Иий, Винъс Пун е най-добрата, която съм имал. Скъпа, но сякаш има мускули в нейното златно дере, за което беше писал легендарният император Канг.
Почувства възбудата на своя yang и се почеса доволно. Какво да дам на тази малка хитруша тази вечер? Ще й купя пръстен, а да, пръстен с камбанки. Това сигурно ще я накара да бъде много старателна, като се забавляваме.
Но трябва да помисля за утре. Как да се приготвя за утре?
Да се обадя на сержант Танг-по в Цим Ша Цуи и да ангажирам неговото и на всички други подразделения в Каулуун. Да им кажа добре да екипират полицаите си. Да телефонирам в «Блекс» и на братовчеда Танг от голямата «Танг енд по бенк» и братовчеда Смайлър Чинг и Хавъргил, да подготвят допълнително пари срещу гаранции и холдингови акции на «Хо-Пак». А да, ще телефонирам и на приятеля си Джо Джейсън, вицепрезидент на «Чикаго федеръл енд интернешънъл Мърчънт бенк» — неговата банка има активи за над четири билиона и той има да ми се реваншира за много услуги. Много. Много бели са ми задължени.“
Спомняйки си изведнъж за срещата при тай-пана, Ричард Куанг се откъсна от бляновете си. Душата му се сви. „Нелсън трейдинг“ може да депозира билион и огромни суми в брой. Ох, ако „Нел…“
Телефонът иззвъня дразнещо.
— Чичо, мистър Хейпли се обажда.
— Хелоу, мистър Хейпли, радвам се да ви чуя. Съжалявам, че бях зает.
— Няма нищо, мистър Куанг. Исках да уточня няколко неща с вас, ако е възможно. Първо за вълненията в Абърдийн. Полицията с…
— Едва ли може да се нарекат вълнения, мистър Хейпли. Няколко шумни, нетърпеливи клиенти, това е всичко — каза той, ненавиждайки канадско-американския акцент на Хейпли и необходимостта да се държи любезно с него.
— В момента гледам няколко фотоса тук, мистър Куанг, тези от следобедното издание на „Таймс“ — прилича ми на бунт.
Банкерът се размърда в стола си и с усилие се овладя.
— Добре, не съм бил там… аз ще говоря с мистър Санг.
— Вече говорих, мистър Куанг. Разговарях с него половин час. Той каза, че ако не е била полицията, тълпата е щяла да разруши банката до основи. — Последва колебание. — Вие сте в правото си да мълчите по въпроса, но аз се опитвам да помогна, а не мога да го направя без факти, така че, ако сте съгласни да сътрудничите… Колко хора са изтеглили влоговете си в Лан Тао?
Ричард Куанг отговори, намалявайки цифрата наполовина.
— Нашият човек каза, че са 36. 82 — в Ша Тин. Колко са в Монкок?
— Малко.
— Знам, че са били 48, други 100 са си тръгнали при затварянето на банката. Ами в Цим Ша Цуи?
— Нямам още данни за там, мистър Хейпли — каза спокойно Ричард Куанг, обхванат от нетърпение, вбесен от тона, с който го разпитваше Хейпли.
— Всички вечерни издания са пълни с информации за натиска върху „Хо-Пак“. Някои дори използват думата фалит.
— О, хо…
— Да. Мисля, ще е добре да се приготвите за напечено положение утре по клоновете си, мистър Куанг. Изглежда опозицията ви се е организирала добре. Всичко е твърде точно подредено, за да може да се нарича съвпадение.
— Ценя високо вашата загриженост, мистър Хейпли, много съм ви благодарен, разбира се. Ако мога нещо да направя…