Отново дразнещият смях.
— Някой от големите ви вложители да е закрил сметката си днес?
Ричард Куанг се поколеба за част от секундата, Хейпли усети пробива и веднага се впусна.
— Разбира се, аз зная за Фор Фингър Уу. Исках да кажа от големите английски бизнесмени.
— Не, мистър Хейпли, още не.
— Упорито се говори, че „Хонконг енд Лан Тао фармс“ ще сменят банката, с която работят.
Ричард Куанг почувства язвителността на думите му.
— Да се надяваме, че няма да се окаже вярно, мистър Хейпли. Кои са тай-пановете и с коя банка или банки ще работят? Да не би „Виктория“ или „Блекс“?
— Вероятно китайска. Съжалявам, не мога да разкрия източника си. Но добре организирайте отбрана — изглежда големите са решили да ви съсипят.
20
— Те не спят заедно, тай-пан — каза Клаудия Чен.
— Моля? — Дънрос откъсна погледа си от документите, над които работеше и я погледна разсеяно.
— Не. Поне миналата нощ не са спали заедно.
— Кои?
— Бартлет и вашата Сирануш.
Дънрос прекрати работата си.
— О?
— Да. Отделни стаи, отделни легла, закусват заедно — двамата в скромни халати, необичайно за тях, защото и двамата спят голи.
— Така ли?
— Поне така е било миналата вечер.
Дънрос се усмихна и тя се зарадва, че новината го развесели. Беше първата му усмивка за деня. Откакто бе дошла сутринта в осем, той работеше непрекъснато, като обладан от зъл дух, тичаше по срещи, връщаше се обратно и пак работеше в офиса: полицията, Филип Чен, губернатора, два пъти ходи в банката, веднъж да посреща не знам си кой. Без обяд. Портиерът й каза, че е пристигнал в офиса още на разсъмване.
Тя забеляза спад в настроението му днес. Тежестта на грижите, която рано или късно превива всеки тай-пан — понякога ги съсипва. Беше видяла как чезне бащата на Йан от непоносимите загуби на кораби през военните години — катастрофални за Хонконг, загубата на синовете и племенниците му. Загубата на Китай, накрая окончателно го съсипа. Беше видяла как Суецкият канал пречупи Аластър Струан и той не успя да се възстанови, особено след организираното от Горнт бързо спадане на акциите им.
Сигурно много е преуморен. Да се грижи за всичките ни хора и за „Ноубъл хаус“, неприятностите с враговете, катастрофите, предизвикани от природните бедствия и от хора, които като че винаги присъстват при всяко зло — всички грехове и… и наказанията за минали грехове, които всеки момент може да се стоварят върху главите ни, както става от време на време. „Жалко, че не са китайци нашите тай-панове — помисли тя. — Тогава греховете на миналото щяха да са по-леки.“
— Какво те кара да мислиш така?
— Нито един от тях не облича нищо за спане — пижами или нощници. — Тя се изчерви.
— Откъде знаеш, Клаудия?
— Моля, тай-пан, не мога да разгласявам източниците си!
— Какво друго знаеш?
— А! — каза тя, след това бързо смени темата. — Срещата на Съвета на „Нелсън трейдинг“ е след половин час. Искахте да ви предупредя. Мога ли да ви отнема няколко минути преди това?
— Да. След четвърт час. Какво друго знаеш?
Тя въздъхна, след това важно погледна в бележника си.
— Никога не е била женена. О, тай-пан, имала е много ухажори, но никой не се е задържал. Всъщност, ако се съди по клюките, никой не е…
Дънрос повдигна учудено вежди:
— Да не искаш да кажеш, че е девствена?
— За това не сме сигурни — само, че няма репутация на момиче, което излиза с мъж и закъснява или не се прибира цяла нощ. Не. Единственият мъж, с който излиза, е мистър Бартлет и това не се случва често. Само, когато имат служебни ангажименти. Той, между другото, е доста голям бохем — плейбой е точната дума. Не само с една жена… Мистър Бартлет няма постоянна приятелка, тай-пан. Нищо постоянно, както те казват. Развел се е през 1956 година, същата година вашата Сирануш е започнала да работи във фирмата му.
— Тя не е моята Сирануш — поправи я той.
Клаудия се усмихна още по-широко.
— Тя е на двадесет и шест години. Зодия стрелец.
— Имаш някой, който й е задигнал паспорта — или най-малкото надзърнал в него?
— О не, тай-пан, опазил ме Бог. — Клаудия се направи на шокирана. — Аз не шпионирам хората. Само задавам въпроси. Но се басирам, че не са били любовници с мистър Бартлет.