— Тогава, дай ни копие от папките.
— Съжалявам. Почти цяла нощ се мъчих да измисля сигурен начин, за да…
Роджър Крос се изправи.
— Йан, ще се върна в шест за папките. Не се опитвай да ги унищожиш. Довиждане в шест.
Миналата нощ, докато цялата къща спеше, Дънрос отиде в кабинета си и прочете отново папките. А. М. Г. е мъртъв, вероятно убит, със замесването на МИ–5, на МИ–6, евентуално и на КГБ и изумяващото нетърпение на Крос; може би с някои от материалите секретните служби още не разполагат, несъстоятелността на предишното му предположение, както и че много пасажи са твърде пресилени и ги бе отхвърлил, а те всъщност не бяха. Сега всички рапорти добиха ново значение. Сведенията в някои от тях бяха изключителни.
Да ги предаде, е твърде рисковано. Да ги запази при себе си — невъзможно.
През нощта Дънрос обмисли възможността да ги унищожи. Накрая дойде до заключението, че е негов дълг да ги запази. За момент помисли да ги остави открито върху бюрото си, френският прозорец бе широко отворен към терасата и да отиде да си легне в спалнята. Щом Крос е толкова заинтересован за папките, вероятно той и хората му го наблюдават. Да ги заключи в сейфа е опасно. Веднъж беше отварян. Няма сейф, който да устои срещу организирана професионална атака.
Дънрос протегна комфортно краката си, вълнението му растеше от красивата опияняваща топлина на опасността, която го заобикаляше — от физическата опасност. Вълнуваше се от близкото присъствие на врага, от усещането, че си на ръба — между живота и смъртта. Единственото, което отнемаше част от удоволствието му бе, че „Струан“ е предадена отвътре. Този въпрос непрекъснато го занимаваше. Дали шпионинът на „Севрин“ е същият, който предаде техните тайни на Бартлет? Един от седемте ли е? Аластър, Филип Чен, Ендрю, Жак, Линбар, Дейвид Макструан от Торонто или баща му.
Той премисли вероятността всеки един от тях да е предателят. Мислеше трезво, абстрахирайки се от чувствата. Всеки бе имал възможността да го направи, ръководен от едно и също нещо: чувството на ревност и омраза в различна степен. Но нито един от тях не би продал „Ноубъл хаус“ на външен човек. Нито един. Дори при това положение, някой го е направил.
Кой?
Минаха часове.
Кой? „Севрин“, какво да прави с папките, дали е бил убит А. М. Г., колко от това в папките е истина? Кой?
Нощта беше прохладна. Приятен ветрец подухваше в лицето му. Винаги бе обичал нощта, толкова е по-красива от деня, звездите примамливо близко, постоянно нащрек — в очакване на враг, пръста върху спусъка… животът е много прост в такива моменти, убиваш или те убиват.
Постоя така известно време, след това освежен се върна, заключи папките в сейфа и седна в креслото си с лице към огромния френски прозорец. Преценяваше възможностите, които имаше и шансовете си в ситуацията, отпусна се и задрема. Спа около час, час и половина и се събуди, както обикновено преди идването на изгрева.
Облече се и тихо излезе. По пътя нямаше задръствания. Би рекорда си до сградата на „Струан“ с шестнадесет секунди. В кабинета си, на последния етаж, се изкъпа, избръсна и облече ленен костюм, след това слезе в офиса на долния етаж. Денят беше много влажен. „Вероятно идва тропическа буря — помисли той. — Дано сме щастливци и минем само с дъжд.“ Отдалечи се от прозореца и седна на бюрото и се концентрира върху делата на „Ноубъл хаус“.
Имаше куп телекси, пристигнали през нощта, и трябваше да се справя с проблеми по преговори и инициативи, с възможности за сделки в Колонията и големия свят — във всички посоки. На север чак до Юкон, където „Струан“ имаше джойнт венчър с канадския дърводобивен и минен гигант „Маклин-Уудлей“, за търсене на петролни находища. На юг достигаше Сингапур, Малайзия, чак Тасмания за плодове и суровини, предназначени за Япония. На запад до Англия, на изток — Ню Йорк, пипалата на „Ноубъл хаус“, за които Дънрос бе мечтал се разпростираха вече, макар и още слаби.
Нищо, скоро ще бъдем силни. Сделката с „Пар-Кон“ ще направи паяжината ни желязна. Хонконг център на света, а нас ядро на центъра. Да са благословени телексът и телефоните.
— Мистър Бартлет, моля.
— Хелоу!
— Йан Дънрос е, добро утро, съжалявам, че те безпокоя толкова рано, може ли да отложим срещата за 6.30?
— Да. Проблем ли има?
— Не. Зает съм. Имам да наваксвам с някои неща.
— Нещо ново за Джон Чен?
— Още нищо. Ще те държа в течение. Поздрави Кейси.