— Разбира се.
— И ако паднат?
— Няма.
— Да кажем, че паднат, Йан?
— Ти какво предлагаш?
— Добре, тъй като е в семейството, защо не направим така — ако паднат с два пункта при затваряне на борсата, продаваме и взимаме разликата от твоята сметка?
— Съгласен, но при спадане с три пункта, акциите на „Струан“ ще скочат двойно.
— Да. Нека бъде два пункта, докато подпишеш сделката с „Пар-Кон“. „Ноубъл хаус“ доста е прехвърлила кредита за оборотни фондове. Нека оставим уговорката за два пункта, а?
— Добре.
„В безопасност съм и при два — мислеше Дънрос, успокоявайки се.“
Преди да си тръгне от банката, Дънрос мина през офиса на Джонджон, втори пълномощен директор на банката и несъмнен наследник на Хавъргил. Беше едър и деликатен мъж. Дънрос и на него даде същите сведения. Той остана доволен от новината, но съветваше да се внимава с планирания бум и обратно на Хавъргил беше много разтревожен от проблемите, които има „Хо-Пак“.
— Хич не ми харесва това, Йан.
— Да. Ами статията на Хейпли?
— О, това са глупости. Ние не участваме в такива мошеничества. „Блекс“? Също толкова глупаво. Защо ще искаме да елиминираме първостепенна китайска банка, дори да можем да го направим. Може да е работа на „Чинг бенк“. Вероятно старият Смайлър Чинг би могъл да го направи — той и Ричард са стари врагове. Може да е комбинирана атака на половин дузина банки. Или пък наистина вложителите на Ричард са изплашени. От три месеца чувам разни слухове. Затънали са в съмнителни сделки по осъществяване на строителни проекти. Ако той фалира, всички ще бъдем засегнати. Внимавай много, Йан!
— Много ще се радвам, когато ти се качиш горе, Брус.
— Не подценявай Пол — той е много умен и е бил винаги полезен за Хонконг и за банката. Мисля, че ни предстоят трудни времена тук, Йан. Трябва да призная, че постъпи много мъдро, като реши да вложиш капитали в Южна Америка — пазарът е голям и трябва да пробием там. Мислил ли си за Южна Африка?
— Какво за там?
— Да обядваме заедно следващата седмица. Сряда? Съгласен ли си, имам идея за теб.
— Каква?
— Ще почака, приятелю. Чу ли за Горнт?
— Да.
— Много необичайно за Ролс, нали?
— Да…
— Той е уверен, че може да ти вземе „Пар-Кон“.
— Няма да може.
— Виждал ли си Филип днес?
— Филип Чен? Не, защо?
— Нищо.
— Кажи защо питаш?
— Срещнах го на Хиподрума. Изглежда… да, изглежда много зле и е много разстроен. Отвличането на Джон много го е съсипало.
— Теб не би ли те съсипало?
— Да. Наистина, но не мисля, че се разбираха много със сина си.
Дънрос помисли за Ейдриън и Глена и за сина си Дънкън, който бе на петнадесет и сега прекарва ваканцията си при приятели в Австралия. Какво ще направя, ако отвлекат някой от тях? Какво ще направя, ако след това по пощата ми изпратят отрязано ухо?
Ще се побъркам.
Ще се побъркам от ярост. Ще забравя всичко друго и ще преследвам престъпниците, когато ги открия възмездието ще трае хиляда години. Аз ще…
Някой почука на вратата.
— Да? О хелоу, Кейти — беше щастлив, както винаги, да види по-малката си сестра.
— Съжалявам, че те прекъсвам, Йан, но Клаудия каза, че имаш няколко минути до следващата среща. Може ли?
— Разбира се, че може — отговори той с усмивка и постави настрана папката, над която работеше.
— Благодаря. — Тя затвори вратата и седна на високия стол до прозореца.
Дънрос се протегна, облекчавайки болката си в кръста и се усмихна.
— Хей, много ми харесва шапката ти. — Беше светла сламена шапка с жълта панделка, която хармонираше на лекия й копринен костюм. — Какво има?
— Имам мултипъл склерозис.
Той я погледна с неразбиране.
— Какво?
— Така показват изследванията. Докторът ми съобщи вчера, но не успях да ти кажа… Днес той се консултира и с друг специалист и диагнозата се потвърди. — Гласът й беше спокоен, лицето също и стоеше изправена на стола, изглеждаше по-хубава от всякога. — Трябваше да го споделя с някого. Съжалявам, че ти го казах толкова направо. Мислех, че можеш да ми помогнеш да планирам, какво да правя, не днес, а когато имаш време, може би през уикенда. — Видя израза му и се засмя нервно. — Мисля, че не е чак толкова лошо.
Дънрос се облегна в кожения си фотьойл и се опита да накара мозъка си да работи.