— Нека е така, както казваш — каза Роузмънт. — Родж, този агент фигурира ли в картотеката? От КГБ е, нали?
Крос запали цигара.
— Ворански беше тук миналата година. Наричаше се Сергей Кудрьов, също старши матрос и пак със същия кораб — не са много изобретателни, какво ще кажете? — нито един от двамата не се засмя на думите му. — Истинското му име е майор Юрий Бакиан от 6 отдел на КГБ.
Роузмънт тежко въздъхна. Ед го погледна.
— Значи си прав. Всичко се връзва.
— Може би. — Роузмънт помисли малко. — Родж, можеш ли да ни кажеш нещо за контактите му миналата година?
— Държеше се като турист, отсядаше в „Найн дрегън“ в Каулуун…
— Това го има в рапорта на А. М. Г., споменава се за този хотел — каза Ланган.
— Да. Наблюдаваме хотела почти година. Нищо не открихме. Бакиан-Кудрьов се държа като турист. Остана две седмици, после, точно преди отплуването се промъкна на кораба!
— Имал ли е приятелка?
— Не. Не постоянна. Моташе се в „Гуд лак данс клъб“. Между другото, голям сваляч, но не е задавал въпроси и не се е срещал специално с някой.
— Някога посещавал ли е „Синклер Тауърс“?
— Не.
— Жалко — каза Ланган, — щеше да е много точно — Цу-ян има заведение, а той познава Банастазио, Джон Чен познава Банастазио и отново се връщаме на оръжие, наркотици, А. М. Г. и „Севрин“.
— Да — каза Роузмънт и след това попита: — Хванахте ли вече Цу-ян?
— Не. Отиде в Тайпей и там изчезна.
— Мислиш ли, че са го убили?
— Предполагам — каза Крос. Но всъщност беше убеден, че точно така е станало. Националисти, комунисти или мафията? Дали е бил двоен агент — или най-големият дявол на всички разузнавания… даже троен агент?
— Или вие ще го намерите, или ние — или момчетата в Тайван.
— Родж, Ворански наведе ли ви на някаква следа? — попита Ланган.
— Не. Никаква, въпреки че го следим от години. В Банкок е работил в Съветското търговско представителство, бил е в Ханой, Сеул, но няма никакви съмнителни прояви. Дори е кандидатствал за британски паспорт и едва не го получил. За щастие нашите хора се усетили. Съжалявам, че е мъртъв — знаеш колко трудно попадаме на такава птица. Колко усилия и време отидоха на вятъра. — Крос замълча и запали цигара. — Майорският чин е доста висок във военната йерархия, което намирисва на нещо голямо. Може да е бил само един от техните „специални“ с указание да се внедри за двадесет-тридесет години в Азия.
— Тези копелета от толкова време си разиграват коня, че чак започва да вони! — въздъхна Роузмънт. — Какво ще правиш с трупа?
Крос се усмихна.
— Едно от моите момчета говори руски и се обади на капитана на кораба — Григорий Суслов. Той, разбира се, е партиец, но сравнително безвреден. От време на време ходи при едно момиче, което работи в бар. Тя има апартамент в Монкок и срещу скромно възнаграждение той винаги е добре дошъл у тях. Посещава конните надбягвания, ходи на театър, играл е хазарт няколко пъти в Макао и говори добре английски. Суслов е под наше наблюдение, затова хич не ми се ще някой от вашите велики шпиони да си навира носа около него.
— Значи Суслов е познат тук?
— Да. От години плава по тези места. Базата му е близо до Владивосток. Между другото знам, че е бил командир на подводница. Често го закършва и след това се чувства зле.
— Какво искаш да кажеш?
— Напива се, но не чак до козирката. Гуляе с някои от нашите дангалаци, като Сем и Моли Фан.
— Онези дето постоянно публикуват във вестниците ли?
— Да. Те по-скоро са досадници, отколкото заплаха за сигурността. Както и да е, инструктирах моя човек да обясни на капитана, колко ужасно съжаляваме за това, че един от неговите моряци изглежда е получил сърдечен удар в една телефонна кабина на „Голдън фери терминал“. Суслов беше подобаващо изненадан, но сговорчив. В джоба на Ворански „случайно“ бе намерено копие с дословния телефонен разговор. Като още едно потвърждение, колко неприятен ни е случаят, им го написахме на руски. За щастие на кораба всички са професионалисти и достатъчно интелигентни, за да знаят, че не премахваме агентите им, освен ако не представляват сериозна заплаха. На тях им е ясно, че само следим онези, за които вече знаем, а в случай, че започнат да ни изнервят — ги депортираме. — Крос погледна строго Роузмънт, въпреки че гласът му остана спокоен. — Считаме, че тези методи са по-подходящи от нож, гарота, отрова или пистолет.