Роузмънт кимна с глава.
— Но кой би спечелил от смъртта му?
Крос отново погледна фотосите. Не можа да разпознае двамата китайци, въпреки че лицата им се виждаха ясно. Трупът отзад беше неопровержимо доказателство.
— Ще ги открием, които и да са. Този, който ни съобщи по телефона твърдеше, че са професионалисти. Но това е малко вероятно, защото говореше само шанхайски с нинг-ток диалект. Възможно е да става въпрос за група от трима. Може да се окаже, че е „Грийн Панг“. Със сигурност се вижда обаче, че е обучен — ножът е използван изкусно. А ако е един от вашите хора, тренирани в разузнавателната школа на Чанг Кай-шек? Или кореец, вербуван и обучен от ЦРУ — те също са антисъветски настроени. Възможно е да се окаже агент на Народна Република Корея, но вероятността е малка. Техните агенти рядко си служат с убийство, особено в Хонконг.
Роузмънт кимна, без да коментира забележката. Той даде останалите снимки на Крос, надявайки се, че англичанинът ще му съдейства — нещо, от което имаше нужда.
— Това са снимки от къщата, в която влязоха. Ето тук — табелата с името на улицата — „Фърст сийзън“ №14, нашите момчета не могат да четат йероглифи, но в превод означава „Първи сезон“. Това е една мръсна малка уличка на гърба на автобусната спирка в „Норт пойнт“.
Крос наблюдаваше внимателно и двамата. Роузмънт погледна часовника си, стана и отиде до единствения прозорец в кабинета с изглед към пристанището.
— Погледнете само! — възкликна с гордост той.
Другите се приближиха. Самолетоносачът току-що заобикаляше „Норт пойнт“ по посока на военноморския док. Беше внушителен, задължителните флагове опънати от лекия бриз, палубата изпълнена с подредени в редица моряци в бели униформи, готови за излитане военни самолети. Имаше вместимост почти 84 000 тона. Напомняше огромен мост. Имаше 1100 футова писта, от която едновременно можеха да излитат и да се приземяват самолетите. Беше първият от този тип самолетоносачи.
— Това се казва кораб — със завист каза Крос. За първи път самолетоносачът влизаше в пристанището на Хонконг, след пускането през 1960 година. — Какъв кораб! — повтори той, вътрешно ядосан, че е американски, а не английски. — Каква е максималната му скорост?
— Не зная, сигурно го има в техническата му характеристика. — Роузмънт се обърна към него. — Не можеш ли някак си да изхвърлиш от пристанището този проклет шпионски съветски кораб?
— Да, и във въздуха можем да го вдигнем и ще е също толкова глупаво. Стенли, успокой се. Ремонтирането на корабите им, а някои от тях наистина се нуждаят от това, е допълнителен източник на доходи за държавата. Нашите методи са усъвършенствани, изпитани през годините, доказали ефективността си.
„Да, имате — мислеше без злоба Роузмънт, — но не са резултатни вече. Британската империя не е това, което е била някога и освен това сега сме изправени пред нов тип врагове, по-умни, по-безскрупулни, щедро финансирани фанатици с амбиции за световно господство, независимо на каква цена и за чия сметка. Вие, англичаните вече нямате пари, нямате военна флота, нямате армия, нямате военновъздушни сили и проклетото ви правителство гъмжи от социалисти и предатели, които по наше мнение вече са ви предали. Преебали са ви отвътре. Във вашата служба за сигурност работят предатели, които са по-голяма тиня и от Филби. Господи, спечелихме две световни войни за вас, платихме загубите, а вие какво? Ако не е нашето стратегическо оръжие, ракетите, нашата флота, армия, въздушни сили, нашите данъкоплатци, парите ни, всички ще сте мъртви или в проклетия Сибир. Междувременно, трябва да работя с вас, независимо дали това ви харесва, или не. Хонконг ни е необходим за база, а полицаите ви, за да охраняват самолетоносача.“
— Родж, благодаря ти, че ми даде от твоите хора — каза той. — Много сме ти благодарни.
— Ние също не искаме проблеми докато самолетоносачът е тук. Красив кораб! Завиждам ви за него. Ще се погрижа да получиш копие от списъка на баровете, които вашите момчета трябва да избягват — някои от тях са комунистически свърталища, другите са често посещавани от по-буйни войници на Нейно Величество. — Крос се усмихна. — Въпреки че едва ли ще ни се размине без някой и друг скандал.
— Разбира се, Родж, това убийство на Ворански ми изглежда твърде нагласено. Искаш ли да изпратя един от хората си, който говори шанхайски, да помага при разпита?