— Да. Но с тази радарна система и дете би могло да се справи с управлението — отговори Суслов. Беше широкоплещест мъж с брада, дълбоки кафяви очи и кръгло приветливо лице. — Онези радарни устройства горе изглежда са новите GES за много далечен обхват. Така ли е Василий?
Техническият експерт моментално прекрати записването.
— Да, другарю капитан. Но погледнете назад! Там имат четири бойни самолети F5, паркирани са вдясно на палубата.
Суслов подсвирна от учудване.
— Не се очакваше да са на въоръжение до следващата година.
— Не.
— За това направи отделна докладна, веднага щом влезе на док. Само за това сведение си заслужаваше да дойдем.
— Да.
Когато самолетоносачът леко зави, Суслов внимателно фокусира бинокъла си. Дори можа да види рейките за бомби на самолетите.
— Колко ли бомбардировачи F5 има в търбуха си и колко атомни бойни глави за тях?
— Дано имаме късмет, другарю капитан — каза заместникът му.
— Да се надяваме. Тогава смъртта на Ворански няма да е била напразно.
— Американците не знаят ли, че ще бъде съблазън за всеки агент в Азия?
— Добре, че са наивни. Това много опростява задачата ни. — Още веднъж Суслов се съсредоточи върху самолетите F5.
Мостикът беше изпълнен с модерни съоръжения за наблюдение. Един от радарите можеше да обхване цялото пристанище. Пред екрана му седеше моряк с посивели коси. Самолетоносачът се появяваше, като усилен, ясен сигнал сред неизброимите други.
Бинокълът на Суслов се премести върху огромния мостиков комплекс на самолетоносача и го обходи от край до край. Усети как тръпки преминаха по тялото му пред внушителните размери и сила, които излъчваше.
— Казват, че досега не са го презареждали — нито веднъж след пускането му през 1960 година.
Вратата на радиокабината зад гърба му се отвори и радистът, отдавайки чест, му подаде каблограма.
— Спешна е, от Центъра.
Суслов я взе и се разписа за нея. Беше безсмислена върволица от думи. Хвърли последен поглед на самолетоносача, отпусна бинокъла на гърдите си и тръгна към каютата си. Пред вратата й имаше охрана, както и на двата входа към мостика.
Той заключи, отвори добре замаскиран малък сейф, от който извади книгата за дешифриране. Бързо разшифрова съобщението. Прочете го внимателно и за момент се замисли.
Прегледна втори път каблограмата, върна книгата, заключи сейфа и изгори оригинала в пепелника. След това вдигна слушалката.
— Мостикът ли е? Другарят Меткин да се яви в моята каюта.
Докато го чакаше се загледа през люка. Кабината му беше разхвърляна. На бюрото имаше снимка на едра, щастливо усмихната жена. И още една, на красив младеж във военна униформа и на момиче. Върху полуоправеното му легло се въргаляха книги, тенис ракета и вестници.
На вратата леко се почука и той отключи. Влезе морякът, наблюдаващ екрана на радара.
Суслов му подаде разкодираната каблограма и отново заключи вратата.
Морякът беше нисък на ръст, с посивяла коса и добродушно лице. Официално се водеше политкомисар на кораба и съответно, старши офицер. Той прочете написаното:
Първи приоритет. Григорий Суслов. Поемате веднага всички задачи и отговорности на Ворански. Лондон докладва, засилен интерес от страна на ЦРУ и МИ–6 към информацията в сините папки, предадени на Дънрос, от английския разузнавач — координатор, А. М. Г. Наредете на Артър да достави незабавно копия. Ако Дънрос е унищожил копията, телеграфирайте осъществим план за неговото отвличане, задържане и провеждане на обстоен разпит, чрез дрогиране.
Лицето на политкомисаря остана безизразно. Той погледна Суслов.
— За А. М. Г. ли става въпрос? Алън Медфърд Грант?
— Да.
— Дано изгори в ада!
— Така ще стане, ако има справедливост на този или онзи свят. — Суслов се усмихна мрачно. Отиде до барчето и взе наполовина пълна бутилка водка и две чаши. — Слушай, Дмитрий, ако аз не успея или нещо ми се случи, ти поемаш командването. — Той му показа ключа. — Отключваш сейфа. Вътре са инструкциите за дешифриране и всичко друго, което трябва да знаеш.
— Разрешете аз да отида вместо вас тази вечер. Вие сте по-необходим…
— Не. Благодаря, стари приятелю. — Суслов го потупа топло по рамото. — В случай на инцидент, ти поемаш командването и продължаваш изпълнението на мисията. Нали за това са ни обучавали. — Те чукнаха чашите си. — Не се безпокой, всичко ще мине без грешка, — успокои го той. Беше щастлив, че върши това, за което някога мечтаеше, удовлетворен от работата и от положението си. Работеше за VI отдел на Първа дирекция на КГБ, който отговаряше за разузнаването в Китай, Северна Корея и Виетнам. Беше старши асистент в катедра Международни отношения на Владивостокския университет. Контраразузнавач–2А, полковник от КГБ и най-важното — висш партиен функционер за Далечния Изток. — Центърът издава заповедите. Ти трябва да ни пазиш гърба тук. Нали?