Сложната секретна заключалка щракна.
22
Дънрос беше в съвещателната зала на „Струан“ заедно с останалите директори на „Нелсън трейдинг“ и поглеждайки към Ричард Куанг каза:
— Не, Ричард, съжалявам, не мога да те чакам до утре.
— За теб няма разлика, но за мен е от голямо значение. — Ричард Куанг беше притеснен. Всички го гледаха. — Филип Чен, Ландо Мата и Цепелин Танг.
— Съжалявам, Ричард — остро каза Ландо Мата. — Боже, ти изглежда подценяваш сериозността на тази навалица!
— Дю не ло мо. Така изглежда — лицето на Цепелин Танг се тресеше от ярост.
Дънрос въздъхна. Ако той не беше тук всички щяха да беснеят и да си крещят един на друг, щяха да хвърчат обидни думи, както обикновено става при преговори между китайци, да не говорим за такова неприятно разискване, каквото беше днешното. По установения ред за „Ноубъл хаус“, всички съвещания се провеждаха на английски, а англичаните забраняваха китайските ругатни и проклятия, което всъщност беше и идеята.
— Въпросът трябва да бъде решен сега, Ричард.
— Съгласен съм. — Ландо Мата беше красив, около 50-годишен португалец, с остри черти. Кръвта на неговата майка китайка се виждаше в тъмните очи, тъмната коса и златистия цвят на кожата. Той нервно забарабани с дългите си пръсти по масата. Знаеше, че Ричард Куанг никога не би издал, че той, Тайтфист Танг и Смъглър Мо контролират банката. Нашата банка е едно съвместно начинание, мислеше ядосано той, но нашите билиони вътре са нещо друго. Не можем да ги изложим на риск.
— Никога — нервно се обади Цепелин Танг. — Баща ми също иска ясно да го разберете. Той си иска неговото злато!
— Майко Божия, ние имаме почти петдесет тона злато в твоите трезори.
— Всъщност са над петдесет тона — каза Цепелин Танг, пот бе избила по челото му. — Моят старец ми даде цифрите — 1 792 668 унции.
Въздухът в голямата стая беше задушен и влажен, прозорците отворени. Цепелин Танг беше добре облечен, тежък мъж на около четиридесет години, с малки тесни очи, най-старият син на Тайтфист Танг и английският му беше превъзходен. Прякорът му идваше от филм, който Тайтфист беше видял в деня на раждането му.
— Така ли е, Ричард?
Ричард Куанг повдигна листа, в който бяха нанесени количествата злато и балансът на „Нелсън трейдинг“. Ако ще трябва да се откаже тази вечер от билиона и парите в брой, това много силно ще намали наличния капитал на банката и когато новината се разнесе, което ще стане, устоите й ще се разклатят.
— Какво мислиш да правиш, глупак такъв! — беше изкрещяла жена му, преди да тръгне от офиса си за съвещанието.
— Ще отлагам, отлагам и надявам се да…
— Не! Направи се на болен! Ако си болен, няма да им дадеш парите ни. Не можеш да отидеш на съвещанието! Прибирай се у дома и се престори на болен.
— Не мога, тай-панът лично ми се обади. Също и Мата! Не смея да не отида.
— Тогава разбери кой иска да ни унищожи и се разплати с него! Къде ти е акълът? Кого си обидил? Трябва да е някой от белите кучета. Открий кой е и си уреди сметките с него, защото иначе ще изгубим банката, ще изгубим членството си в „Търф клъб“, конете, Ролса и престижа си завинаги! Ако банката фалира, ти никога няма да си Ричард Куанг отново, не че да бъда лейди Куанг има някакво значение, ох не! Направи нещо! Намери ко… Дю не ло мо.
Ричард Куанг чувстваше как потта се стича по гърба му, но пазеше самообладание и се мъчеше да измисли начин да излезе от положението.
— Златото ви е абсолютно сигурно, както и парите. Ние сме банка на „Нелсън трейдинг“ от самото начало, никога не сме имали и най-малка неприятност. Доста голям риск поехме в началото с вас…
— Хайде сега, Ричард — каза Мата, прикривайки омразата си. — Не можеш да рискуваш със злато? Със сигурност, не с нашето. — Златото принадлежи на „Грейт гуд лак къмпани ъф Макао“, която притежаваше монопола върху хазарта в продължение почти на тридесет години. Сегашното състояние на компанията беше повече от два билиона долара. Тайтфист Танг, лично имаше повече от 30 процента. Ландо Мата — 40 процента, наследниците на Смъглър Мо, който миналата година умря — останалите 30 процента.
„Само ние помежду си — мислеше Мата — притежаваме 50 процента от «Хо-Пак», които това кучешко смрадливо лайно, по някакъв начин е изложило на опасност. Съжалявам, Ричард, но аз гласувах «Нелсън трейдинг» да си смени банката — най-малко временно. Тайтфист е наистина много ядосан… имам тук и пълномощното на Чинг“.