— Но Ландо — започна Ричард Куанг, — няма причини да се безпокоите. — Той посочи с пръст към полуотворен вестник — „Чайна гардиън“, който беше на масата. — Виж новата статия на Хейпли, тук пише, че всичко около банката е буря в чаша вода, всичко е кампания на завистливи кон…
— Възможно е. Но китайците вярват в слухове и навалицата в банката е факт — остро му отговори Мата.
— Моят старец също вярва — ревностно го подкрепи Цепелин Танг. — Той има доверие и на Фор Фингър Уу, който днес следобед е телефонирал и му е казал, че си е изтеглил всички пари, посъветвал го и той да направи същото, така че един час след това, Ландо и аз, бяхме на път за тук, а ти знаеш колко мразя да летя. Ричард, знаеш много добре, че когато баща ми иска нещо да бъде свършено веднага, то веднага се свършва.
„Да — мислеше Ричард Куанг с отвращение, — този смрадлив стар мизерник и от гроба си ще стане за петдесет цента, ако има опасност да ги загуби.“
— Съветвам ви да почакате ден-два…
Дънрос ги остави да поговорят от приличие. Вече беше решил какво да прави. „Нелсън трейдинг“ бе изцяло притежание на „Струан“, така че другите директори всъщност почти нямаха думата. Но дори и така „Нелсън трейдинг“ имаше изключителните права за внос на злато, дадени му от правителството на Хонконг. Без обаче бизнеса на „Гуд лак къмпани“ — с други думи без благоразположението на Тайтфист Танг и Ландо Мата — печалбата на „Нелсън трейдинг“ щеше да е нула.
Дънрос погледна часовника си. След няколко минути Крос ще пристигне.
— Ние имаме активи за над един билион, Ландо — повтори Ричард.
— Добре — живо се намеси Дънрос, поставяйки финал на срещата. — Тогава, Ричард, за теб няма значение как ще постъпим. Няма смисъл да отлагаме. Наредих нашият камион да чака точно в осем на страничната врата на банката ти, за да направим прехвърлянето.
— Но…
— Защо толкова късно? — попита Мата. — Още няма шест.
— Вече ще е тъмно, Ландо. Не бих искал да прехвърляме 50 тона злато по светло. Може да има престъпници наоколо. Не можем да рискуваме, нали?
— Боже Господи, ти мислиш за… тримата? — Цепелин Танг бе шокиран. — Ще се обадя на баща си. Той ще изпрати допълнително охрана.
— Да — каза Мата, — веднага се обади.
— Няма нужда. Полицията посъветва по-добре да не се вдига шум. Те увериха, че ще се погрижат за охраната.
Мата се поколеба.
— Добре, тай-пан, щом казваш. Ти отговаряш.
— Разбира се — любезно потвърди Дънрос.
— Как можем да знаем, че във „Виктория“ ще са на сигурно място?
— Ако „Виктория“ фалира, по-добре да не оставаме тук.
Дънрос телефонира на Джонджон в банката.
— Брус? Йан на телефона. Трезорът ще ни трябва точно в 8.30 часа.
— Добре. Нашата охрана ще бъде там, за да помага. Използвайте страничната врата — тази от „Дърк стрийт“.
— Разбрах.
— Полицията информирана ли е?
— Да.
— Добре. Между другото, Йан, относно… Ричард при теб ли е?
— Да.
— Обади ми се, когато ти е възможно — ще си бъда вкъщи тази вечер. Направих проучване и нещата не изглеждат добре за него. Моите приятели китайските банкери са много изнервени — дори Мок-танг има проблеми в Абърдийн, ние също. Разбира се ще авансираме Ричард с всички пари, които са му нужни срещу гаранции, банкови гаранции, но ако съм на твое място ще си изтегля всички пари, които контролирам. Нека „Блекс“ да се оправят първо с твоя чек при клиринга тази вечер. Банков клиринг и заеми се правят в полунощ, пет дни седмично в сутерена на „Бенк ъф Лондон“, „Кантон“ и „Шанхай“.
— Благодаря, Брус. Ще се видим по-късно. Всичко е организирано. Разбира се, прехвърлянето трябва да се запази в абсолютна тайна. Ричард, необходим ми е изплатим чек за баланса на „Нелсън трейдинг.“
— Аз също искам един за баланса на баща ми! — като ехо се обади Цепелин Танг.
— Ще ги изпратя утре сутринта.
— Тази вечер — каза Мата, — така ще могат да изчистят сметките. Искам чек и аз за моя баланс.
— Няма достатъчно в наличност, за да покрия трите чека — никоя банка не би могла да има такова количество, — избухна Ричард Куанг. — Дори „Бенк ъф Ингланд“ не би могла да го направи.