— Ще имам предвид. Така значи — „Пар-Кон“ идва в Хонконг. Много хубаво — и ако „Америкън суперфудс“ превземе „Х. К. дженеръл стори“, това ще бъде ново форсиране на пазара. Възможно е Стария сляп Танг да не преувеличава. Вероятно ще имаме късмет. Той бъркал ли е някога досега?
— Не зная. Лично аз не мисля, че той комуникира с Господа, независимо, че доста хора го вярват.
— Ако има бум, това ще е много добре. Времето е изключително подходящо. Да. И ние можем да налеем масло в огъня на най-големия бум в историята. А?
— Ще помогнете ли?
— Десет милиона между мен и Чинг — Тайтфист няма да има интерес, знам това. Ти ще кажеш кога и къде?
— Половин милион в „Струан“, четвъртък преди затваряне, останалите разпределени между „Ротуел-Горнт“, „Хонконг уъфс“, „Хонконг пауър“, „Голдън фери“, „Каулуун инвестмънт“, и „Хонконг дженеръл стори“.
— Защо в четвъртък, защо не утре?
— „Хо-Пак“ ще падне много ниско. Ако ние закупим голямо количество в четвъртък преди затваряне, ще направим състояние.
— Кога ще анонсираш сделката с „Пар-Кон“?
Дънрос се поколеба.
— Петък, след затваряне на борсата.
— Добре. Аз съм с теб, Йан. Петнадесет милиона. Петнадесет вместо десет. Ще продаваш ли „Хо-Пак“ под стойността им?
— Разбира се, Ландо. Знаеш ли кой е зад натиска върху „Хо-Пак“?
— Не. Но Ричард се беше разпрострял прекалено и това не бе разумно. Хората говорят, а китайците по принцип нямат доверие в банките и реагират на всеки слух. Мисля, че „Хо-Пак“ ще банкрутира.
— Боже Господи!
— Джос! — Мата спря да барабани по масата. — Искам да утроя нашия внос на злато.
Дънрос се втренчи в него.
— Защо? Сега си на пълни обороти. Ако ги притиснеш много, ще направят грешки и ще се отрази на печалбата ти. В момента си балансирал всичко идеално.
— Да, но Фор Фингър Уу и другите ме увещават, че могат да транспортират безопасно в огромни количества.
— Нямаме нужда да притискаш нито тях — нито пазара си. Абсолютно никаква нужда.
— Йан, чуй ме. Има неприятности в Индонезия, в Китай, Индия, Тибет, Малайзия, Сингапур, кипеж във Филипините и сега американците навлизат в Югоизточна Азия, което за нас е чудесно, а за тях ужасно. Инфлацията ще литне нагоре и тогава, както обикновено, всеки благоразумен бизнесмен в Азия, специално китайските бизнесмени, ще искат да се отърват от книжните си пари и да ги превърнат в злато. Трябва да сме готови да посрещнем един такъв момент.
— Какво си чул, Ландо?
— Много странни неща, тай-пан. Например, че някои американски генерали искат пълна конфронтация с комунистите. За тази цел са избрали Виетнам.
— Но американците никога няма да победят там. Китай няма да им позволи, не повече отколкото в Корея. Всяка историческа книга ще им покаже, че Китай винаги преминава границите си, за да запази буферните си зони.
— Дори да е така, конфронтация ще има.
Дънрос изучаваше Ландо Мата, чието несметно богатство и дългогодишно търгуване му даваше достъп до много секретни места.
— Какво друго си чул, Ландо?
— Че бюджетът на ЦРУ е удвоен.
— Това никой не би трябвало да го знае.
— Но аз го знам. Тяхната служба за сигурност е ужасна, Йан, ЦРУ е навсякъде в Югоизточна Азия. Вярвам, че някои от техните фанатични привърженици се опитват да се вмъкнат в търговията е опиум в Златния Триъгълник в полза на приятелски настроените към тях Меконг-хил племена, за да ги подбутнат към конфронтация с Виетконг.
— Господи!
— Да. Нашите събратя в Тайван са бесни. Увеличава се изобилието на правителствени пари, инвестирани в пристанища, летища, шосета. В Тайван, Окинава и особено в Южен Виетнам. Определени американски фамилии с връзки във висшите сфери осъществяват снабдяването с цимент и желязо при много благоприятни условия.
— Кой?
— Кой произвежда цимент? Например… да кажем в Ню Ингланд?
— Боже Господи, сигурен ли си?
Мата се усмихна иронично.
— Дори чух, че съществена част от много голям правителствен заем отпуснат на Южен Виетнам, е бил изразходван за несъществуващо летище в непроходима джунгла. О да, Йан, злоупотребите са огромни. Така че нареди да се увеличи количеството на златото от утре. От следващия месец започваме да транспортираме до Макао с кораби на въздушна възглавница и ще скъсим времетраенето от три часа на седемдесет и пет минути.