— Не мислиш ли, че с „Каталина“ е по-безопасно?
— Не. Корабите на въздушна възглавница могат да транспортират много по-големи количества и ще се движат много по-бързо. Ще имаме и постоянна радарна комуникация, най-добрата.
След кратка пауза Дънрос възрази:
— Толкова много злато би привлякло вниманието на всякакъв вид престъпници. Дори на интернационалния престъпен свят.
Мата отново се усмихна.
— Нека заповядат. Никога няма да могат да си отидат. В Азия имаме много дълги ръце. — Пръстите му отново забарабаниха. — Йан, ние сме стари приятели, искам да ми дадеш съвет.
— Ще се радвам да ти помогна за всичко.
— Вярваш ли в промените?
— Промени в бизнеса ли?
— Да.
— Зависи, Ландо — веднага отговори Дънрос. — „Ноубъл хаус“ се е променил много малко за век и половина, но в друго отношение промяната е неимоверна.
Накрая Мата каза:
— След няколко седмици правителството на Макао е задължено отново да обяви на търг хазартния бизнес…
Интересът на Дънрос моментално се изпари. Бизнесът в Макао се развиваше на монополна основа. Монопол получава този, който е в състояние да предложи най-висока цена.
— Това е петата година. Всеки пет години Министерството изисква провеждане на вътрешен търг. Участието в търга е достъпно за всеки, но на практика, ние педантично подбираме участниците. Моят стар съдружник, Смъглър Мо вече е мъртъв. Неговите наследници са разточителни и се интересуват по-скоро от Запада, голф и хазарт в Южна Франция, отколкото от състоянието и бъдещето на синдиката. За фамилията Мо това е предопределено от поколения насам: един на десет хиляди натрупва пари, инвестира в земя, става богат, купува си наложници, които бързо го изчерпват. Второто поколение е неудовлетворено, харчи, ипотекира земя, за да запази престижа и благоволението на любовниците си. Третото — продава земята и банкрутира. Четвъртото са хамали. — Гласът му бе спокоен, почти напевен. — Моят добър приятел вече е мъртъв. Не храня никакви чувства нито към синовете му, нито към техните деца. Те са богати, даже прекалено богати, благодарение на мен и сами ще намерят пътя си, добър, лош или много лош. Що се отнася до Тайтфист… — отново спря да барабани, — Тайтфист умира.
Дънрос се изуми.
— Но аз го видях преди около седмица и ми се стори здрав, слаб както винаги и все така опак.
— Йан, той умира. Знам го със сигурност, защото превеждах, когато португалските специалисти му правеха изследвания. Каза, че няма доверие на нито един от синовете си. Месеци наред се мъчех да го убедя да се прегледа. Двамата лекари бяха категорични — рак на дебелото черво, с метастази по цялото тяло. Докторите му дават месец-два… преди седмица беше. — Мата се усмихна. — Тайтфист ги наруга, каза им че нищо не разбират, че са глупаци и хич да не чакат да им плати за грешната диагноза. — Дребният португалец гадно се изсмя. — Има повече от 600 милиона щатски долара, но никога няма да плати този преглед. Ще продължи да пие вонящата, отвратителна китайска билкова бира и да пуши опиум. Никога няма да приеме диагнозата на бял лекар — знаеш какъв е.
— Да.
Когато Йан беше ученик, през ваканциите, баща му го изпращаше да работи при свои приятели. Тайтфист Танг бе един от тях. Дънрос добре си спомняше отвратителното лято, което прекара, потейки се в мръсния сутерен на банката в Макао, стараейки се да угоди на наставника си. А му се плачеше от яд при мисълта за това, което трябваше да понася, докато приятелите му играеха на воля. Сега беше благодарен за онова лято. Тайтфист го научи толкова много за парите — за тяхната стойност, за това как да ги печели, да ги задържа, и как да работи с тях, за скъперничеството и за обичайната за китайците лихва от 2 процента месечно в добри времена.
— Изисквай двойно по-голяма гаранция, отколкото е необходимо, но там, където такава няма гледай в очите този, който е дошъл за заем! — крещеше му Тайтфист. — Няма ли гаранция, искай по-голяма лихва. Помисли, може ли да му се вярва, ще бъде ли в състояние да върне заема? Дали е работяга или е търтей? Преценявай го, глупак такъв, той е твойта гаранция! Колко от трудно спечелените ми пари иска? Дали е упорит работник? Ако е такъв, какво са за него 2 процента месечно — или 4? Нищо. Но нали моите пари ще го направят богат, ако съдбата му е да бъде богат. Самият човек е гаранцията, от която се нуждаеш! Давай на богаташкия син, колкото пари иска, ако тегли заем срещу наследството си и имаш печата на баща му — всичко ще пропилее за жени, но това не те засяга! Как ще станеш богат? Спестяваш пари, купуваш с една трета от тях земя, една трета даваш под лихва и една трета пазиш в брой. Даваш под лихва само на сигурни хора и никога нямай доверие на бял… — крещеше той.