Дънрос си спомняше добре стария човек със стоманени очи, почти без зъби — неук, който можеше да чете само три йероглифа и можеше да пише толкова, тези на името си. Но имаше мозък като компютър, помнеше заемите до последно пени, кой и кога трябваше да се издължи.
През онова лято бе на тринадесет години, там се сприятели с Ландо Мата. Тогава, както и сега, Мата беше като дух, мистериозно присъствие, което се движеше в и извън правителствените кръгове на Макао, винаги зад кулисите, незабележим, неизвестен, странен човек, който идваше и си отиваше, взимайки каквото си пожелае, жънейки несметни богатства.
Дори и сега само шепа хора знаеха името му, да не говорим за това какъв човек е той. Дори Дънрос не бе стъпвал във вилата му на „Броукън фонтейн“, където ниско разгърнатите сгради бяха скрити зад висока желязна порта и дебела каменна ограда, нито пък знаеше нещо конкретно за него — от къде идва, кои са родителите му и как е получил тези два монопола, носещи му богатството.
— Съжалявам за това, което чух за стария Тайтфист — каза Дънрос. — Той беше суров стар негодник, но не по-лош към мен, отколкото към всеки от синовете си.
— Да. Той умира. Джос. Нямам чувства към никой от наследниците му. Като Чинг, те всички ще бъдат богати, всичките. Дори Цепелин — каза Мата с презрение. — Дори Цепелин ще наследи от 50 до 75 милиона щатски долара.
— Господи, като помислиш за всички пари, които се печелят от хазарт…
Клепачите на Мата натежаха.
— Дали да направя промени?
— Да, ако искаш да напуснеш. В момента синдикатът разрешава само китайски хазартни игри: фан-тан, домино и зарове. Ако новата група е модерна, перспективна и склонна да модернизира бизнеса… ако построят голямо модерно казино с ролетка, цяла Азия ще се събира в Макао.
— Какви са шансовете за легализиране на комара в Хонконг?
— Никакви, знаеш по-добре от мен, че без хазарт и злато Макао ще затъне, а основната бизнес политика на Англия и Хонконг е да не позволят това да се случи. Ние имаме конните надбягвания — вие масите за хазарт. Но с модернизиране на бизнеса, нови хотели, нови игри, нови модерни кораби на въздушна възглавница, ще имате толкова постъпления, че ще трябва да си откриете собствена банка.
Ландо извади лист хартия, погледна я и след това я подаде на Дънрос.
— Ето тук има четири групи от по трима души, които могат да получат разрешение за участие в търга. Искам твоето мнение.
Дънрос не погледна листа.
— Искаш да избера групата, която ти вече си определил?
Мата се засмя.
— Йан, ти знаеш много за мен! Да, аз вече съм избрал групата, която ще спечели търга, ако предложената от тях цена е достатъчно голяма.
— Знае ли някоя от тези групи, че можеш да я вземеш за партньор?
— Не.
— Ами Тайтфист и Чинг? Те няма лесно да се откажат от монопола.
— Ако Тайтфист умре преди търга, ще се образува нов синдикат, който ще одобри смяната. Ако дотогава не умре, промяната ще стане по друг начин.
Дънрос погледна листа и ахна. Всички бяха добре известни китайци от Хонконг и Макао, доста богати, някои от тях с любопитно минало.
— Добре, мога да кажа, Ландо, че всичките са добре известни.
— Да. Да спечелиш такова голямо богатство, да ръководиш такава империя са ти нужни хора с виждане.
— Съгласен съм. Защо тогава ме няма в списъка?
— Подай си оставката от „Ноубъл хаус“ до един месец и ще можеш да сформираш свой собствен синдикат. Гарантирам ти, че твойто предложение ще спечели търга. Аз ще взема 40 процента.
— Съжалявам Ландо, това е невъзможно.
— Ще имаш лично богатство от 500 милиона до билион в разстояние на десет години.
Дънрос присви рамене.
— Без пари няма живот.
— Да. Но няма достатъчно пари в света, които да ме накарат да се оттегля от „Ноубъл хаус“. Все пак ще направя сделка с теб. „Струан“ ще оперира хазарт за теб, чрез подставени лица.
— Съжалявам, не. Или всичко или нищо.
— Можем да го правим по-добре, по-евтино и с повече нюх.