— Ако си дадеш оставката. Всичко или нищо, тай-пан.
Главата го заболя при мисълта за многото пари, които му предлагаше Ландо Мата.
— Абсолютно честно е. Съжалявам, не мога да се съглася.
— Сигурен съм, ти лично, ще бъдеш добре дошъл, като… като консултант.
— Само ако избера правилно групата, нали?
— Може би. — Португалецът се усмихна. — Е какво казваш?
Дънрос се чудеше дали да рискува с такова асоцииране. Да бъдеш част от хазартния синдикат на Макао не е като да си управител на „Търф клъб“.
— Ще помисля и ще ти отговоря.
— Добре, Йан. До няколко дни ми съобщи мнението си.
— Да. Ще ми кажеш ли какъв залог ще бъде печеливш, ако се решиш на замяна?
— Един съдружник или консултант трябва да го знае. Сега последната новина и тръгвам. Мисля, че никога няма да видиш приятеля си Цу-ян.
Дънрос изненадано трепна.
— Какво?
— Обади ми се вчера сутринта от Тайпей, беше страшно разтревожен. Помоли ме да изпратя Каталина за него. Каза, че е много спешно и ще ми обясни по-късно, когато се видим. Ще дойде у дома веднага след пристигането. — Мата присви рамене и огледа перфектно поддържаните си нокти. — Цу-ян е стар приятел и разреших полета. Той изобщо не дойде при мен, Йан. Всъщност пристигнал със самолета — моят шофьор го е посрещнал. — Мата погледна нагоре. — Всичко е толкова невероятно. Цу-ян бил облечен с окъсани дрехи на хамалин и носел стара сламена шапка. Измърморил нещо, че ще се видим по-късно, скочил в първото такси и бързо тръгнал, сякаш гонен от хиляди дяволи. Шофьорът ми бил изумен.
— Да няма грешка? Сигурен ли си, че е бил той?
— О да, добре известен е — за щастие шофьорът ми е португалец и бързо взема решение. Започнало преследване. Цу-ян е тръгнал на север. Близо до бариерата таксито спряло и той слязъл, затичал се с всички сили към бариерата и преминал в Китай. Моят човек го е проследил, докато стигнал при войниците и изчезнал в тяхното караулно помещение.
Дънрос слушаше и не вярваше. Цу-ян беше един от най-известните капиталисти и антикомунисти на Хонконг и Тайван. Преди войната е бил главният военен диктатор в шанхайска област.
— Цу-ян никога няма да бъде добре дошъл в Китай — каза Дънрос. — Никога! Той сигурно е първи в списъка на враговете им.
Мата се поколеба.
— Освен, ако е работил за тях.
— Възможно е.
— Всичко е възможно в Китай.
Роджър Крос и Брайън Куок слязоха от полицейска кола, следвани от Робърт Армстронг. Посрещна ги цивилно облечен човек на СИ.
— Дънрос е още в офиса, сър.
— Добре.
Робърт Армстронг остана на входа, другите двама се качиха на асансьора. Излязоха на двадесетия етаж.
— Добър вечер, сър, — поздрави Клаудия и се усмихна на Брайън Куок. Цепелин Танг чакаше до телефона. Той се взря, шокиран, в полицаите.
— Мистър Дънрос ме очаква — каза Крос.
— Да, сър. — Тя натисна бутона на телефона. — Мистър Крос е тук, тай-пан.
— Нека почакат за минутка, Клаудия, след това ги покани вътре. — Той затвори и се обърна към Мата. — Крос е тук. Ако не се срещнем в банката тази вечер, ще се видим утре сутринта.
— Да. Аз съм… моля те, Йан, обади ми се. Искам да поговоря насаме с тебе няколко минути. Тази вечер или утре сутринта.
— Девет часа тази вечер или по всяко време утре през деня.
— Обади ми се в девет. Или утре. Благодаря. — Мата прекоси кабинета и отвори едва забелязваща се врата — камуфлажна част от библиотеката. Отваряше се към таен коридор, който водеше на долния етаж.
Дънрос гледаше към него, мислейки какво ли има в главата му. Събра от бюрото листовете с набелязаните за деня задачи, прибра ги в чекмеджето и заключи. След това се облегна назад и се опита да събере мислите си, вперил очи във вратата. Сърцето му учести ударите си. Телефонът позвъня и той подскочи.
— Да?
— Татко — каза Ейдриън, както винаги припряно, — съжалявам, че те прекъсвам, но мама иска да знае, кога ще се прибереш за вечеря.
— Ще закъснея. Кажи й да не чака. Ще хапна нещо в движение. Кога се прибра миналата вечер? — попита той, спомняйки си, че беше чул колата й малко преди разсъмване.
— Рано — каза тя и той беше готов да й се скара, но усети тъгата в гласа й.
— Какво има, глезанке?
— Нищо.
— Кажи какво има?