— Какво се реши, Йан?
— Помолиха ме да оставя твоят шеф да ти каже.
— Да разбира се. Той ще се забави ли?
— Не зная. Всичко е наред, Брайън. Няма за какво да се безпокоиш. Мисля, че се справих с проблема коректно.
— Надявам се. Съжалявам — отвратителна работа.
— Да. — Дънрос седна на задната седалка. — „Голдън фери“, — каза той на шофьора с ведър глас.
Сър Джефри наливаше превъзходно шери в две изящни порцеланови чаши.
— Тази работа с папките на А. М. Г. е много неприятна, Роджър — каза той. — Страхувам, се, още не съм свикнал с коварството, предателството и пределите, до които биха стигнали враговете — дори след толкова години. — Сър Джефри беше работил в Дипломатическия корпус през целия си живот, освен по време на войната, когато беше офицер от щаба на Британската армия. Той говореше руски, мандарин, френски и италиански. — Отвратително.
— Да, сър.
— Ти сигурен ли си, че можем да вярваме на Йан? В петък няма да имаш нужда от разрешението на Лондон, за да дадеш ход. Ще имаш заповед от консула и ще получиш копията.
— Да, сър. — Крос пое порцелановата чашка, нейната крехкост го смущаваше. — Благодаря.
— Съветвам те да имаш, през цялото време, двама твои хора пред трезора на банката, един от СИ, един от ЦИД за по-голяма сигурност и цивилен, който да следи тай-пана — съвсем предпазливо, разбира се.
— Ще се разпоредя, преди да съм тръгнал оттук. Вече съм наредил наблюдение на Дънрос.
— Така ли?
— Да, сър. Предполагах, че ще манипулира ситуацията в своя полза. Йан е много хитър. В последна сметка един тай-пан на „Ноубъл хаус“ не би могъл да бъде глупак.
— Наистина. Наздраве! — те едва допряха чашите си. Звукът на порцелана беше приятен. — Този тай-пан е най-добрият, с когото съм общувал.
— Йан споменавал ли е, да е чел повторно папките, сър? Миналата вечер, примерно.
Сър Джефри се намръщи, опитвайки се да възстанови сутрешния си разговор с Йан.
— Не мисля. Почакай за момент, той наистина каза… каза точно: „Когато за първи път четох рапортите си помислих, че някои от предположенията на А. М. Г. са много пресилени. Но сега — когато вече е мъртъв, аз си промених мнението…“ Такова твърдение предполага, че ги е чел отново. Защо?
Крос разглеждаше срещу светлината тънкия, като лист, почти прозрачен порцелан на чашата.
— Често съм чувал, че има почти феноменална зрителна памет. Ако папките в трезора са недостъпни… при такова положение, не би ми се искало да изкушаваме КГБ и Йан да бъде изложен на опасност.
— Боже Господи, да не мислиш, че са толкова глупави? Да отвлекат самия тай-пан?
— Зависи доколко се интересуват от рапортите, сър — отбеляза безстрастно Крос. — Може би трябва наблюдението ни да е открито — това може да ги сплаши, ако са замислили нещо. Ще му споменете ли?
— Разбира се. — Сър Джефри си го отбеляза в бележника — идеята е добра. Проклета работа. Възможно ли е Бившите вълци… може ли да има връзка между заловеното оръжие и отвличането на Джон Чен?
— Не зная, сър. Възложил съм случая на Армстронг и Брайън Куок. Ако има връзка те ще я открият. — Той наблюдаваше залязващото слънце върху бледия прозрачно син порцелан, който като че засилваше златистия блясък на шерито. — Интересно, каква красива игра на цветовете.
— Да. Наричат се „Т’анг Йинг“ — на името на директора на Императорската фабрика от 1736 година. — Сър Джефри погледна нагоре към Крос. — Дълбоко законспириран агент в моята полиция, в Колониалния офис, в Министерство на финансите, в морската база, във „Виктория“, в телефонната компания и дори в „Ноубъл хаус“. Могат да парализират целия живот на Колонията и да създадат нечувани неприятности между нас и Китай.
— Да, сър. — Крос се наведе над чашата и се взря в нея.
— Изглежда невероятно тънка. Никога преди не съм виждал такава чаша.
— Колекционер ли си?
— Не. Нищо не разбирам.
— Това са любимите ми чаши, Роджър, голяма рядкост са. Толкова са тънки, че изглеждат, като че глазурата отвътре и отвън се докосва.
— Страхувам се, когато я докосвам, сър.
— О, те са доста здрави. Фини, разбира се, но здрави. Кой би могъл да бъде Артър?
Крос въздъхна.
— Няма улика в рапорта. Никаква. Четох го сто пъти. Трябва да има нещо в другите, независимо какво мисли Дънрос.