— Възможно е.
Фината чаша изглежда интригуваше Крос.
— Порцеланът е глина, нали?
— Да. Точно този тип, Роджър, се прави от смес на два вида глина: каолин — след хълмистата област на Кингтехчен, където го има — и така наречените малки бели блокчета. Китайците наричат тези два типа, кост и плът на порцелана. — Сър Джефри отиде до украсената с орнаменти и покрита с кожа масичка, която служеше за бар и донесе гарафата. Шишето беше около дванадесет сантиметра високо и доста прозрачно. — Синьото е също забележително. Когато формата е почти суха се впръсква кобалт на прах с бамбукова тръбичка.
— Невероятно.
— Винаги е имало Имперски декрет, забраняващ експорта им. Белите хора са можели да имат достъп само до предмети, изработени от хлъзгава глина или глина за тухли. — Той отново погледна чашата си, като познавач. — Геният, който е изработил тази чаша е печелил вероятно 100 долара годишно.
— Може би е бил добре платен, — каза Крос и двамата мъже се усмихнаха един на друг.
— Може би.
— Ще намеря Артър, сър — другите също. Можете да разчитате на мен.
— Страхувам се, че нямам избор, Роджър. Двамата с министъра сме на едно и също мнение. Той трябва да информира министър-председателя — и началника на тайните служби.
— Информацията ще мине през много ръце и езици и врагът ще разбере, че сме по следите му.
— Да. Така че се налага да работим бързо. Купих благоволението на министъра за четири дни, Роджър. В този срок министърът няма да предава нищо.
— Купили сте, сър?
— Фигуративно казано. В живота човек получава и дава — дори в Дипломатическия корпус.
— Да, сър. Благодаря.
— Имате ли някаква информация за Бартлет и Кейси?
— Не, сър. Роузмънт и Ланган изискаха досиетата им. Изглежда има някаква връзка между Бартлет и Банастазио — не сме сигурни каква е точно. Той и мис Чолок са били миналия месец в Москва.
— А! — сър Джефри допълни чашите. — Какво направихте с горкия Ворански?
— Изпратих трупа на кораба им, сър. — Крос разказа по същество разговора си с Роузмънт и Ланган и му каза за снимките.
— Това е неочакван късмет! Нашите братовчеди поумняват — каза губернаторът. — Ще побързаш да намериш убийците, преди да са те изпреварили КГБ или ЦРУ, нали?
— Имам групи за наблюдение около къщата. Щом се появят ще ги пипнем. Ще ги държим изолирано, разбира се. Засилих наблюдението на „Иванов“. Никой друг няма да може да ни се изплъзне. Обещавам ви го. Никой.
— Добре. Полицейският комисар каза, че е наредил ЦИД да засили бдителността си. — Сър Джефри помисли за момент. — Ще изпратя подробно обяснение за твоето неподчинение на 1–4а — американската връзка в Лондон сигурно е много ядосана, но при стеклите се обстоятелства, как би могъл да им се подчиниш?
— Може ли да ви посъветвам, сър, може би е по-добре, да не се споменава, че още не сме получили първата. Тази информация също може да попадне в чужди ръце. Да оставим нещата така, докато е възможно.
— Съгласен съм — губернаторът пийваше от шерито си.
— Има много мъдрост в политиката на ненамеса, нали?
— Да, сър.
Сър Джефри погледна часовника си.
— Ще му телефонирам след няколко минути, да го хвана предобед. Добре. Но има един проблем, който не мога да оставя така: „Иванов“. Тази сутрин чух от неофициален източник, че Пекин гледа на присъствието на този кораб с голямо безпокойство. Напълно неофициален говорител за НРК в Хонконг и явно комунистически служител, по наша преценка, понастоящем е един от заместник-председателите на „Бенк ъф Чайна“. Китайската централна банка, през която се осъществява целият валутен обмен и всички билиони долари, спечелени от потребителски и от почти всички хранителни стоки, както и вода за Хонконг. Британия винаги откровено е твърдяла, че Хонконг е британска земя, колония на Короната. В цялата история на Хонконг, от 1841, Британия не е позволявала нито един официален китайски представител да пребивава в Колонията. На нито един. Той си позволи да ме безпокои за „Иванов“, подчертавайки крайното неудоволствие на Пекин от присъствието на съветски шпионски кораб тук. Дори прояви нахалство да ме съветва — уместно било да го изгоня… Разбрахме, че един от съветските шпиони, работещ като моряк, е бил убит на наша земя. Благодарих му за проявения интерес и му казах, че ще известя високостоящите — по надлежния ред. — Сър Джефри пийна от шерито. — Интересно, защо не протестира за атомния самолетоносач.