— Чудно наистина! — Крос също бе изненадан.
— Това дали не е нова промяна — голяма и явна промяна във външната политика, желание за разбирателство със САЩ? Не мога да го повярвам. Всичко свидетелства за патологична омраза към Щатите.
Губернаторът въздъхна и наля отново чашите.
— Ако е изтекла информацията за съществуването на „Севрин“… Господи, те ще побеснеят и с право!
— Ще открием предателите, сър, не се безпокойте. Ще ги намерим!
— Ще ги намерим ли? Чудя се. — Сър Джефри седна на стола до прозореца и се загледа в полираната тревна площ и английската градина. Жена му подкастряше цветя, следвана от намръщения китайски градинар, неодобряващ работата й. Бяха женени от тридесет години и имаха три деца, вече всичките женени, доволни и се разбираха помежду си.
— Винаги има предатели — каза тъжно той. — Руснаците са невероятни майстори. Толкова е лесно за шпионите на „Севрин“ да агитират, да пускат отровата си тук и там, толкова е лесно да разстроят Китай, горкият Китай, който и без това има ксенофобия! Най-лошото от всичко е, че не знаем кой е агентът в твоята полиция? Най-малко е старши инспектор, за да може да има достъп до такава информация.
— Изобщо нямам идея. Ако имах, щях да съм го неутрализирал много отдавна.
— Какво ще правиш по въпроса с генерал Йен и неговите националисти, агенти под прикритие?
— Ще ги оставя на спокойствие — те са следени от месеци. По-добре да оставим под наблюдение известните ни агенти, отколкото да откриваме техните заместници.
— Съгласен съм — те със сигурност ще бъдат заменени. С техни и с наши. Тъжно, толкова е тъжно! Те го правят, ние също. Толкова тъжно и толкова глупаво. Министърът помоли да бъде осигурена оптимална, благоразумна и изключително дискретна сигурност за нашата парламентарна делегация — търговската ни делегация в Китай, която утре се завръща.
— Разбира се, сър.
— Изглежда, че един-двама от тях може би са бъдещи министри от кабинета, ако спечели Лейбъристката партия. Ще бъде чудесно за колонията, ако направим приятно впечатление.
— Мислите ли, че ще имат шансове в следващите избори? Лейбъристката партия?
— Не коментирам тези въпроси, Роджър. — Гласът на губернатора беше станал хладен. — Не се ангажирам с партийна политика — аз представям Нейно Величество Кралицата — но бих желал някои техни екстремисти да ни оставят на мира, защото повечето от ляво ориентираната социалистическа философия е чужда на нашия английски начин на живот. — Сър Джефри стана по-твърд. — Съвсем очевидно е, че някои от тях помагат на враговете ни, с желание — или с измама. Тъй като говорим на такава тема, някой от гостите ни представлява ли риск за сигурността?
— Зависи какво имате предвид, сър. Двама са с леви убеждения, Робин Грей и Лочин Доналд Маклийн. Маклийн открито парадира с предпочитанията си към комунистическата партия. Той е доста напред в нашата листа. Тези от Консервативната партия са умерени, средна класа, всичките бивши дипломати. Единият е по-скоро империалист, представител на партия Либерали — Хаф Гатри.
— А другите?
— Маклийн е бил миньор, поне баща му е бил. По-голямата част от живота си е бил управител на магазин и профсъюзен деятел в Шотландските мини. Робин Грей е служил в армията, капитан от пехотата.
Сър Джефри го погледна.
— Вие обикновено не допускате възможността бившите военни да са профсъюзни активисти, нали?
— Не, сър. — Крос с удоволствие пийваше от шерито, наслаждавайки се на аромата му — И с възможността да са в роднински връзки с тай-пана.
— А?
— Пенелоуп Дънрос е сестра на Робин Грей.
— Боже Господи! — Сър Джефри погледна изумено Крос. — Сигурен ли си?
— Да, сър.
— Но защо не е казал, защо Йан не го споменал?
— Не зная, сър. Предполагам, че се срамува от него. Мистър Грей е пълна противоположност на мисис Дънрос.
— Но… проклет да съм, наистина ли си сигурен?
— Да, сър. Всъщност Брайън Куок забеляза роднинската връзка съвсем случайно. Членовете на делегацията трябваше да попълнят формуляри с лични данни, за да получат виза за НРК — дата на раждане, професия, най-близки роднини — брат, сестра и т.н. Брайън правел рутинна проверка на документите, за да няма проблеми на границата. Забелязал, че мистър Грей е попълнил „сестра Грей“, в съответната графа с адрес, замък Ейвиърд в Аир. Брайън си спомнил, че това е фамилният адрес на Дънрос. — Крос извади сребърната си табакера. — Имате ли нещо против да запаля, сър?