— Не, нищо против.
— Благодаря. Това стана преди около месец. Реших, че е важно и наредих да провери информацията и установихме, че мисис Дънрос му е сестра. Доколкото разбрахме тя се е скарала с брат си веднага след войната. Капитан Грей е бил военнопленник в лагера „Чанги“, пленен е през 1942 година в Сингапур. Прибрал се в Англия в края на 1945 година — впрочем, родителите им са убити при въздушно нападение над Лондон през 1943 година. По това време тя вече е била омъжена за Дънрос — оженили са се 1943 година, малко след свалянето на самолета му. Знаем, че братът и сестрата са се срещнали, когато Грей бил освободен от лагера. Доколкото можахме да установим, повече не са се видели. Разбира се не е наша работа, но скандалът сигурно е бил мно…
Крос спря да говори, защото чу съвсем леко почукване на вратата.
— Да? — Сър Джефри се обади раздразнено. Вратата се отвори.
— Извинете, сър, каза любезно адютантът му — лейди Алисън ме помоли да ви кажа, че водата току-що е дошла.
— О, чудесно! Благодаря.
Вратата се затвори. Крос моментално се изправи, но губернаторът му направи жест да седне обратно.
— Моля разказвай, Роджър. Няколко минути нямат значение, независимо, че трябва да призная — едва чакам. Искаш ли да вземеш душ, преди да си тръгнеш?
— Благодаря ви, сър, но имаме собствени резервоари за вода в полицейския участък.
— О да. Забравих. Продължавай. Казваше — за скандала?
— Трябва да е бил много сериозен. Близък приятел на Грей казал, че доколкото той знае, Робин няма живи роднини. Те сигурно ужасно се мразят.
Изведнъж в главата на сър Джефри нахлуха спомени за отвратителното му детство — как бе мразил баща си, толкова много, че тридесет години изобщо не му се обади. И когато миналата година той умираше не си направи труда да отиде да го види, да се помири с човека, който му бе дал живот.
— Хората са ужасни един с друг — промърмори тъжно. — Зная. Да. Фамилните свади стават много лесно. И после, когато е твърде късно, съжаляваш, да, наистина съжаляваш. Хората са ужасни един към друг…
Крос го остави да говори несвързано, надявайки се да разбули себе си. Внимаваше да не направи и най-малкото движение, с което да го отклони. Искаше да научи тайните на мъжа срещу него. Крос събираше тайни информации, както е правил Алън Медфърд Грант. Проклет да е този кучи син и дяволските му папки! Проклет да е и Дънрос! Как да взема тези идиотски доклади преди Съндърс?
Сър Джефри гледаше в пространството. Чу се гъргоренето на водата по тръбите в стените и той дойде на себе си. Видя, че Крос го наблюдава.
— Мислене на глас! Лош навик за губернатор, а?
Крос се усмихна и избегна клопката.
— Моля, сър?
— Добре. Наистина, както каза, не е наша работа.
Губернаторът си свърши питието и Крос разбра, че може да тръгва. Изправи се.
— Благодаря ви, сър.
Когато остана сам, губернаторът въздъхна. Помисли малко и после вдигна специалния телефон и поиска връзка с министъра в Лондон.
— Джефри Алисън е на телефона. Той там ли е?
— Хелоу, Джефри!
— Хелоу, сър. Току-що се видях с Роджър. Той ме увери, че мястото за съхраняване и самият Дънрос се охраняват постоянно. Мистър Съндърс на път ли е?
— Ще бъде там в петък. Предполагам няма реакция по повод нещастния инцидент?
— Не, сър. Всичко изглежда е под контрол.
— М. П. беше много обезпокоен.
— Да, сър. — Относно 1–4а… вероятно не трябва още нищо да споменаваме на нашите приятели.
— Те вече ми се обадиха. Бяха изключително раздразнени. Нашите хора също. Добре, Джефри. За щастие идва дълъг уикенд. Ще ги информирам в понеделник и ще изготвя наказанието тогава.
— Благодаря, сър.
— Джефри, този американски сенатор, който е при вас в момента. Мисля, че трябва да бъде напътстван.
Губернаторът се намръщи. Напътстван беше кодова дума и означаваше — следен много внимателно. Сенаторът Уилф Тилмън, кандидат-президент, беше в момента в Хонконг на път за Сайгон по повод шумно рекламираната мисия по установяване на факти.
— Ще се погрижа веднага щом приключим разговора. Има ли още нещо, сър! — попита той, нетърпелив да отиде и си вземе вана.