— Да. Това е част от ритуала. Ритуалът на Дърк.
Дънрос отпи от виното, изчаквайки мълчаливо. Старият корабен часовник силно тиктакаше. Вълнението му нарастваше, тъй като не знаеше какво да очаква. Пад огнището висеше булчински портрет на младо момиче. Тес Струан се бе омъжила на шестнадесет години за Кълъм — втори тай-пан и син на основоположника Дърк Струан.
Дънрос го разгледа внимателно. Внезапен порив на вятъра блъсна прозорците.
— Отвратителна нощ — каза той.
По-възрастният мъж го погледна с омраза. Тишината натежа. После старият часовник звънна с осем камбанки — полунощ.
На вратата се почука.
— Влез — каза Аластър Струан с облекчение. Беше щастлив, че най-после ще могат да започнат.
Дим Чу, личният прислужник на тай-пана, отвори вратата, отстъпи встрани, за да направи път на Филип Чен, компрадор на фамилията Струан и я затвори след него.
— А, Филип, точен си както винаги — каза Аластър Струан, опитвайки се да бъде сърдечен. — Шампанско?
— Благодаря, тай-пан. Да, благодаря. Добър вечер, Йан Струан Дънрос — рече Филип Чен на по-младия мъж с необичайна официалност на много изискан британски английски. Той бе евроазиатец, към седемдесет, сух, повече китаец, отколкото европеец, много хубав мъж със сива коса и изпъкнали скули, светла кожа и тъмни, много тъмни китайски очи.
— Ужасна нощ, нали?
— Да, наистина, чичо Чен — отвърна Дънрос, употребявайки учтивата китайска форма за обръщение към Филип, когото харесваше и уважаваше точно толкова, колкото презираше братовчед си Аластър.
— Казват, че този тайфун щял да бъде особено страшен. — Аластър Струан наливаше шампанското в прекрасни чаши. Подаде чаша първо на Филип Чен, а после на Дънрос.
— Наздраве!
Отпиха. Прозорците отново потрепериха под напора на бурята.
— Радвам се, че сега не съм на някой кораб — каза замислено Аластър Струан. — И така, Филип, ето те отново тук.
— Да, тай-пан. За мен е чест. Да, голяма чест.
Той усети яростната нетърпимост между двамата мъже, но не й обърна внимание. „Яростта е нещо нормално — помисли си той, — когато един тай-пан на «Ноубъл хаус» предава властта.“
Аластър Струан отпи отново, наслаждавайки се на виното. Най-после рече:
— Йан, нашият обичай изисква при предаването на властта от тай-пан на тай-пан да присъства свидетел. И това е винаги и единствено нашият компрадор. Филип, за кой път ти се случва?
— Бил съм свидетел четири пъти, тай-пан.
— Филип познава почти всички ни. Знае прекалено много от нашите тайни. А, стари приятелю?
Филип Чен само се усмихна.
— Довери му се, Йан. Съветите му са мъдри. Можеш да му се довериш.
„Доколкото изобщо един тай-пан може да се довери някому“ — си помисли мрачно Дънрос. Аластър Струан остави чашата си.
— Първо: Йан Струан Дънрос, питам те официално, искаш ли да бъдеш тай-пан на „Струан“?
— Да, сър.
— Заклеваш ли се в Бога, че ще запазиш в тайна всички тези процедури и няма да издадеш нищо на никого, освен на твоя приемник?
— Да, сър.
— Кажи клетвата.
— Заклевам се в Бога, че ще запазя в тайна всички тези процедури и няма да ги издам на никого, освен на моя приемник.
— Ето — тай-панът му подаде пожълтял от времето пергамент, — прочети го на глас.
Дънрос го взе. Текстът приличаше на паяжина, но бе много четлив. Погледна датата — 30-и август, 1841. — Вълнението му нарасна.
— Дърк Струан ли е писал това?
— Да. По-голямата част, а останалото е добавено от сина му, Кълъм Струан. Естествено разполагаме и с фотокопие, в случай, че това се повреди. Прочети го!
Моето завещание ще се отнася до всеки тай-пан, приемащ моята власт. Преди да приеме поста, той ще го прочете на глас и в присъствието на свидетели ще се закълне пред Бога в това, което съм написал аз, Дърк Струан — основател на „Струан“. Ще го приеме и ще го пази в пълна тайна. Изисквам това, за да осигуря истинска приемственост и предвид на трудностите, които през идните години ще се изпречат на пътя на моите последователи, заради кръвта, която съм пролял, заради моите длъжници и заради капризите на китайската земя, с която сме дълбоко свързани, а те са без съмнение неповторими. Ето моето Завещание:
Първо: Винаги ще има само по един тай-пан, притежаващ пълната и абсолютната власт над компанията. Властта да наема или освобождава всички останали, властта, над всички наши капитани, кораби и компании, където и да се намират. Тай-панът е винаги сам, което е неговата радост и болка. Всички да зачитат личния му живот и да го пазят. Всяка негова заповед да бъде изпълнявана и в компанията да не се създава никакъв комитет, управително тяло или съвет, който да ограничава абсолютната му власт.