— Сега е за осем.
— Сюзан, искаш ли ние да се грижим за бебето? Жак, защо и ти не отидеш с нея — аз ще имам грижата за всичко тук.
— Благодаря, но не. Най-хубаво е Сюзан да отиде сама. Тя ще доведе Аврил у дома.
— Да — каза Сюзан и Дънрос забеляза, че тя съвсем клюмна. — Имаме ама у дома… най-добре е само аз да замина, тай-пан. Мерси, но така е най-добре. По страните й се стичаха сълзи. — Не е справедливо, нали? Борже беше такова прекрасно момче!
— Да, Сюзан, ще кажа на Пен да идва всеки ден у вас, не се безпокой, бебето ще бъде добре и Жак също. — Дънрос прецени състоянието и на двама им. Сигурен бе, че Жак се владее.
— Жак, когато Сюзан се качи на самолета, отиди в офиса. Изпрати телекс на нашия човек в Марсилия. Нареди му да ангажира апартамент в „Капитол“, да я посрещне и да й осигури франкове за десет хиляди долара. Кажи му от мое име, да бъде на нейно разположение, докато е там. Утре да ми докладва за Аврил, катастрофата, кой е шофирал и кой е бил другият.
— Да, тай-пан.
— Сигурен ли си, че си добре?
Жак се усмихна насила.
— Oui. Merci, mon ami.
— Съжалявам, Сюзан, обади се ако има нужда от нещо.
„Нашият човек в Марсилия ще се погрижи за всичко — мислеше той. — И Жак е железен човек. За всичко ли помислих? Да, мисля да. В момента за всичко съм се разпоредил.
Господи, закриляй Ейдриън и Глена и Дънкан и Пен. И Кейти и всички останали. И мен — докато «Ноубъл хаус» е неопетнен“.
Погледна часовника си, беше точно 18.30. Вдигна телефона.
— Мистър Бартлет, моля. — След малко чу гласа на Кейси.
— Хелоу?
— А, хелоу, Сирануш — каза Дънрос. — Би ли му предала, че съм във фоайето.
— Разбира се! Би ли се качил горе? Ние сме…
— Защо вие не слезете? Предлагам, ако не сте много заети, да ви взема на следващата си среща — може да е интересно за вас. След това можем да вечеряме заедно, ако нямате ангажимент.
— Много бих искала. Само за момент да проверя.
Той я чу да повтаря казаното и се замисли за баса си с Клаудия. Не е възможно, тези двамата да не са любовници, или да не са били, да живеят толкова близко. Би било неестествено!
— Ще слезем веднага, тай-пан! — той усети усмивката в гласа й.
Главният оберкелнер се въртеше около него, очаквайки рядката възможност да настани тай-пана. Беше предупреден в момента, в който Йан приближи входната врата. Името му беше Артърнуун Пок, изглеждаше величествен с посивелите си коси и управляваше тази смяна с бамбуков камшик.
— Почитаеми сър, това е голямо удоволствие за мен — каза възрастният мъж на кантонезки с почтителен поклон. — Яли ли сте днес ориз? — Това беше любезният поздрав „добър ден“ или „добър вечер“ или „как си“.
— Да, благодаря, по-големи братко — отговори Дънрос. Той познаваше Артърнуун Пок откакто се помнеше. Пок беше оберкелнерът на следобедната смяна и много пъти, когато Дънрос беше малък, отиваше при него, за да изпълни поръчки или пък да търси утеха след наказание с камшик или плесници. Старецът го настаняваше на някоя ъглова маса, черпеше го с пасти, милваше го по главата и никога не му вземаше пари. — Изглеждаш добре!
— Благодаря, тай-пан. Вие също изглеждате чудесно! Но още имате само един син! Не мислите ли, че би трябвало вашата почитаема първа жена да ви намери втора жена?
И двамата се засмяха.
— Моля последвайте ме — възрастният мъж го поведе към избрана маса, която се освободи, благодарение на четирима енергични келнери. Те стояха почтително, всички усмихнати.
— От вашето вино, нали сър? — попита келнерът, сервиращ вината. — Имам бутилка от ’52.
— Отлично — каза Дънрос, сигурен, че ще бъде „La Doucette“.
Предпочиташе да пие чай, но беше въпрос на престиж да приеме вино. Бутилката беше вече сервирана, поставена в кофичка с лед.
— Очаквам мистър Бартлет и мис Чолок.
Друг келнер отиде веднага на асансьора, за да ги посрещне.
— Ако има нещо, моля повикайте ме. — Пок се поклони и се отдалечи.
Всеки келнер във фоайето беше под напрежение от присъствието му. Дънрос седна и забеляза наблизо Питър и Фльор Марлоу, които се опитваха да контролират две красиви, буйни момичета на четири и осем години. Дънрос въздъхна с облекчение — неговите дъщери бяха минали тази възраст. Наслаждавайки се на виното, забеляза, че старият Уили Таск гледа към него и му маха с ръка. Махна в отговор.