Като малък, му се случваше да идва три-четири пъти седмично с бизнес поръчки от стария Роб Струан, бащата на Аластър — или с поръчки на баща си, който дълги години бе ръководил външния отдел на „Ноубъл хаус“. От време на време Так работеше за тях срещу 7.5 процента комисиона.
— За какво е 0.5 процент, чичо Так? — попита един ден.
— Това са така наречените от мен „пари за куклички“, малки Йан.
— Какво значи „пари за куклички“?
— Допълнителни джобни пари, които харчиш за куклички — за момичета, които ти харесват.
— Но защо даваш пари на момичета?
— Виж, това е дълга история, момко.
Дънрос се усмихна. Да, много дълга история. Тази част от неговото възпитание имаше няколко учители, някои добри, други много добри и някои лоши. Старият чичо Чен-Чен беше уредил запознаването с първата му любовница, когато беше на четиринадесет години.
— Наистина ли ще го направиш, чичо Чен-Чен?
— Да, но не трябва да казваш на никого или баща ти жив ще ме одере! Ха — продължи прекрасният стар човек, — баща ти трябваше да се погрижи сам за това или да каже на мен да го уредя, но няма нищо. Сега тря…
— Но кога ще трябва аз, кога аз… сигурен ли си? Искам да кажа колко, колко да платя и кога, чичо Чен-Чен? Кога? Искам да питам кога — преди или след това? Това не зная.
— Ти много неща не знаеш! Още не си научил кога да говориш и кога да мълчиш! Дю не ло мо! Как бих могъл да те инструктирам, като не преставаш да говориш? Да не мислиш, че имам цял ден?
— Не, сър.
— Иий — каза старият Чен-Чен с голямата си усмивка, — какъв щастливец си ти! За първи път ще ти бъде, нали? Кажи истината?
— Е… да, ъ-ъ добре… ъ, да.
— Добре!
След много години Дънрос разбра, че едни от най-известните домове за забавления в Хонконг и Макао са наддавали за привилегията, първи да обслужат бъдещия тай-пан и пра-пра-правнук на самия Зеленоок Дявол. Освен престиж, заведението получаваше известност за бъдещите генерации, като място предпочетено от компрадора на „Ноубъл хаус“. Необикновена щеше да бъде и съдбата на момичето, което ще спи с потомъка на „Ноубъл хаус“. Първия път биваше еликсир с превъзходни достойнства — така както, според китайските традиционни знания, за възстар мъж, качествата и достойнствата на девствената yin са ценени и търсени, за да подмладяват yang.
— Господи, чичо Чен-Чен! — беше избухнал тогава Дънрос. — Истина ли е? Ти чисто и просто си ме продал! Искаш да ми кажеш, че си ме продал на заведението, така ли? Мен!
— Разбира се. — Старият човек вдигна погледа си към него и започна да се смее, прикован на легло в големия дом на фамилия Чен, почти ослепял и съвсем близко до смъртта, но още очарователен. — Кой ти каза, кой, а? Ех, млади Йан!
Таск му бе казал, той беше вдовец, редовен посетител на „Каулуун данс хол“, заведения и барове. На него му разказала една мама-сан, че било обичай компрадорът на „Ноубъл хаус“, да избере с кого за първи път да спи потомъкът на Зеленоокия Дявол Струан.
— Да, момчето ми — му каза Таск. — Дърк Струан казал едно време на сър Гордън Чен, бащата на стария Чен-Чен, че ще гледа с лошо око на „Хаус ъф Чен“, ако не направят правилен избор.
— Топки — отвърна Дънрос на Таск, който, докачен, обясни, че само предава легендата, която сега е част от фолклора на Хонконг.
— Топки или не, Йан, стари приятелю, твоето първо любовно преживяване е струвало хиляди на този стар женкар!
— Мисля, че това е дяволски отвратително, чичо Чен-Чен!
— Но защо? Беше твърде изгоден търг. На теб нищо не ти струваше, достави ти огромно удоволствие. На мен също нищо не ми струваше, спечелих 20 000 ХК долара. Домът за забавление спечели престиж, момичето също. На нея нищо не й струваше, но така спечели огромна клиентела, която искаше да опита „специалитета“ на твоя първи избор!
Знаеше само името Елегънт Джейд — единственото име, под което я познаваше. Беше на двадесет и две години и много обиграна, упражняваше тази професия от дванадесетгодишна. Когато бе продадена от родителите си на „Хаус ъф таузънт плежърс“ Елегънт Джейд беше приятна и нежна — когато искаше и абсолютен дракон, когато не искаше. Дънрос беше лудо влюбен в нея и тяхната връзка продължи две летни ваканции, когато се връщаше от пансиона в Англия. За толкова време беше и контрактът на Чен-Чен с „Хаус ъф таузънт плежърс“. Когато се завърна за третата ваканция, още първия ден отиде в заведението, но тя бе изчезнала.