Дънрос още си спомняше мъката, която изпита и колко се мъчи да я открие. Момичето не бе оставило никаква следа.
— Какво е станало с нея, чичо Чен-Чен? Какво в действителност е станало?
Старият човек въздъхна, лежеше безпомощен в голямото си легло.
— Беше й време да си отиде. Много често младият мъж е склонен да отделя твърде много време на момиче — време и чувства. Трябваше да си замине… след нея ти можеш сам да направиш избора си. Освен това трябва да мислиш за „Ноубъл хаус“, не за нея… О, не се опитвай да скриеш страстта си, разбирам те, о, как те разбирам! Не се тревожи за нея, синко, платиха й добре и тя няма твое дете.
— Къде е сега?
— Замина за Тайван. Имаше достатъчно пари, за да започне собствен бизнес. Такова беше желанието й. Част от споразумението бе аз да откупя контракта й с „Хаус ъф таузънт плежърс“. Това ми струваше 5… или 10 000… не мога да си спомня… Моля те извини ме, уморен съм. Трябва да поспя малко. Моля те, синко, ела утре.
Пиейки виното си Дънрос си спомняше за онова време. Това беше единственият път, когато старият Чен-Чен го бе нарекъл синко. Какъв мъдър човек! Ако само мога да бъда и аз толкова мъдър, толкова любезен и толкова достоен.
Чен-Чен умря две седмици след това. Неговото погребение беше най-величественото, което Хонконг бе виждал — хиляда професионални оплаквачки и барабани следваха ковчега. Облечена в бяло жена молеше боговете да направят пътя му лек към нищото или прераждането. Чен-Чен беше християнин и има две погребения — християнско и будистко…
— Хелоу, тай-пан!
Бяха Кейси и Линк. И двамата усмихнати, независимо, че изглеждаха уморени.
Кейси си поръча уиски със сода, Линк — бира.
— Как мина денят ви? — попита Кейси.
— Горе-долу. А вашият?
— Натоварен, но се справяме — каза тя. — Твоят адвокат, Даусън, анулира срещата ни тази сутрин — ще се състои утре на обяд. Останалата част от деня бях на телефона или пращах телекси до Щатите. Обслужването тук е великолепно, хотелът е добър. Готови сме да приключим с нашата страна от споразумението.
— Добре. Мисля и аз утре да присъствам на срещата с Даусън — каза Дънрос. — Това ще ускори нещата. Ще го извикам в офиса. Ще изпратя колата за вас в 11.10.
— Няма нужда, тай-пан, зная пътя — отговори Кейси. — Пътувах в двете посоки тази сутрин. Най-добре похарчените пет цента. Как успявате да запазите толкова ниска цената на билетите?
— Превозили сме четиридесет и седем милиона пътници миналата година. — Дънрос погледна Бартлет. — Ще присъстваш ли на срещата утре?
— Не, освен ако не ти трябвам за нещо специално — каза непринудено той. — Поначало Кейси движи юридическата страна на бизнеса ни. Тя знае какво искаме, освен това чакам Сиймър Стайглър Трети, той пристига утре и заедно с твоя адвокат ще се погрижи за документите — ще можем лесно да приключим до седем дни сделката.
— Отлично.
Усмихнат, раболепен келнер донесе напитките им и напълни чашата на Дънрос. Когато отново останаха сами Кейси каза:
— Тай-пан, как искаш да стане с твоите кораби, като отделно споразумение ли? Ако договорът бъде изготвен от адвокатите, няма да се запази в тайна.
— Аз ще изготвя документа и ще го подпечатам с нашия чоп. Това е достатъчно, за да бъде валиден. Така споразумението ще остане само между нас тримата, нали?
— Какво е чоп, Йан? — попита Бартлет.
— Еквивалент на печат. — Дънрос извади тънка, продълговата бамбукова кутийка. Плъзна назад стегнатия капак, извади и им показа, така наречения чоп. Беше направен от слонова кост, с инкрустирани китайски йероглифи. — Това е личният ми чоп — инкрустацията върху него е ръчна и почти невъзможна за фалшифициране. Натискаш този край в мастилото… и слагаш върху документа. Доста често в Хонконг не подписваш, само подпечатваш със собствен чоп. Повечето документи не се признават, докато не са подпечатани с чоп. Печатът на компанията е като този, но малко по-голям.
— Какво значат йероглифите? — Попита Кейси.
— Игра на думи с моето име, на моя праотец. Буквално значат: „знаменит, остър като бръснач, от край до край на благородните зелени морета“. Игрословицата е с името на Зеленоокия Дявол, както са наричали Дърк, „Ноубъл хаус“ и кама или нож. Дънрос се усмихна и го прибра в кутийката. — Има други значения — на капака, „тай-пан на «Ноубъл хаус»“. На китайски… — Той се обърна по посока на звънеца. Млад пиколо носеше табела с надраскано върху нея име на човек, когото търсеха. Не бе за тях и Дънрос продължи: — При китайските надписи винаги има многозначителност. Това ги прави трудни за разбиране.