Кейси си вееше с менюто. Във фоайето беше топло, независимо, че вентилаторите на тавана раздвижваха въздуха. Тя извади кърпичка и я притисна до носа си.
— Винаги ли е толкова влажно?
Дънрос се усмихна.
— Днес е сравнително сухо. Понякога температурата със седмици е деветдесет градуса, а влажността — деветдесет и пет процента. Пролетта и есента са най-хубавите сезони тук. Юли, август и септември са горещи и влажни. Всъщност, предвиждат дъждове. Може да имаме и тайфун. Чух по радиото, че има тропическо понижение на атмосферното налягане, югозападно от нас. Ако сме щастливци ще се разминем само с дъжд. Още нямате режим на водата в хотела, нали?
— Не, — каза Бартлет, — но като видях кофите с вода миналата вечер у вас, вече никога няма да приемам водата, като даденост.
— Сигурно е много тежко — добави Кейси.
— О, свиква се. Впрочем, удовлетворява ли ви предложението ми за документа?
— Разбира се. Йан, със същия самолет пристига Форестър, който е начело на отдела за полиуретанна пяна. Мисля, че бихме могли да направим шоуто. Няма защо да чакаме изготвянето на документацията, не мислиш ли?
— Не. — Дънрос се замисли за момент и реши да провери теорията си. — Колко голям експерт е той?
— Той е експерт.
— Чарли Форестър знае всичко, каквото би могло изобщо да се знае за полиуретанната пяна — производство, доставка и търговия с нея — добави Кейси.
— Добре. — Дънрос се обърна към Бартлет и невинно попита: — Би ли се съгласил да го вземеш в Тайпей? — Той видя пламъчето в очите му и разбра, че е бил прав.
„Гърчи се, копелдак — помисли той, — още не си й го казал! Не съм забравил как ме притисна миналата вечер със секретната информация, до която по някакъв начин си се добрал. Измъкни се от сегашното положение с достойнство!“
— Докато играем голф или правим каквото и да е, Форестър ще се срещне с моя експерт — тогава ще преценим възможностите и ще задвижим нещата.
— Идеята е добра — каза Бартлет, без да показва, че се вълнува и Дънрос подобри мнението си за него.
— Тайпей? Тайпей? В Тайван? — попита въодушевено Кейси. — Отиваме в Тайпей? Кога?
— Неделя следобед — каза Бартлет спокойно. — Отиваме за два дни, Йан…
— Страхотно, Линк — каза с усмивка тя. — Докато играете голф, аз ще проверя нещата с Чарли. Нека следващия път аз да поиграя. Какво е било твойто най-неизгодно положение, тай-пан?
— Десет — отговори Дънрос, — тъй като Бартлет знае, сигурен съм, че ти също знаеш.
Тя се засмя.
— Забравила съм тази съществена статистика. Моето е четиринадесет, при много добър ден.
— Като изключим един или два удара, нали?
— Разбира се, жените лъжат в голфа, толкова колкото и мъжете.
— О?
— Да. Но лъжат, за да омаловажат затруднението си. Колкото по-нисък е резултатът, толкова по-висок е рейтингът! Какъв е залогът при вашите двойки?
— 500 ХК.
— На попадение? — тя подсвирна.
— По дяволите, не — отговори Бартлет. — На игра.
— Дори и така, мисля, че е по-добре да кибича.
— Какво значи това? — Попита Дънрос.
— Да гледам само. Ако не внимавам, Линк ще ме изхвърли от „Пар-Кон“. — Усмивката й стопли двамата мъже и понеже Дънрос вкара Бартлет в този капан, реши да го извади оттам.
— Това е чудесна идея, Кейси — каза той, наблюдавайки я внимателно. — Но от друга страна, мисля, че е по-добре за теб и Форестър първо да ангажирате пазара в Хонконг преди Тайпей — това ще ни бъде най-големият пазар. И ако вашият адвокат пристига в четвъртък, може би ще е добре тук да поработите. — Той погледна директно Бартлет — беше самата невинност. — Ако искаш можеш да не идваш. Аз обаче трябва да отида.
— Не — каза Бартлет. — Кейси, ти оставаш да оправиш нещата тук. Сиймър ще има нужда от цялото ти внимание и помощ. Аз ще направя сам предварителния тур, по-късно ще идем двамата.
Изражението на лицето й не се промени. „Така значи, не съм поканена, а?“ — помисли с раздразнение тя.