— Значи в неделя заминавате?
— Да — каза Дънрос, сигурен, че финесът свърши работа, без да забележи промяна в нея. — Най-рано неделя следобед, по-рано няма да успея, сутринта може би ще катеря възвишение.
— Катерене на възвишение? Катерене в планината ли, тай-пан?
— Само с кола — Новите територии. И двамата сте поканени, ако ви е интересно. — След това се обърна към Бартлет: — Оттам можем директно да отидем на летището. Ако мога да освободя самолета ти, ще гледам да го направя. Ще проуча този въпрос утре.
— Линк — попита Кейси, — ами Армстронг и полицията? Ти си длъжен да стоиш тук.
— Уредих днес това — каза Дънрос, — той е свободен и е под моя опека. Дал съм честната си дума.
Тя се засмя.
— Фантастично! Само да не забравиш да се явиш в определения срок!
— Няма да забравя.
— Заминавате в неделя, а кога се връщате, тай-пан?
— Вторник, за вечеря.
— Във вторник ли подписваме?
— Да.
— Линк, няма ли да стане малко притеснено?
— Не. Ще държа постоянна връзка с теб. Сделката е уредена. Трябва само да се оформи с документи.
— Както кажеш, Линк. Всичко ще е готово за подпис, когато двамата се върнете обратно. Тай-пан, ако има проблеми, ще да се обръщам към Ендрю, нали?
— Да. Или към Жак. — Дънрос погледна в далечния ъгъл. Мястото бе заето от други хора. — Телефонната връзка с Тайпей е добра, няма защо да се притесняваме. Сега, за вечеря свободни ли сте?
— Да, и още как — каза Бартлет.
— Каква храна предпочитате?
— Китайска, ако е възможно?
— Съжалявам, трябва по-точно да определите — отговори Дънрос — Това е все едно да кажете, че искате европейска кухня.
— Линк, не е ли по-добре да оставим на тай-пан да избира? — каза Кейси и добави: — Тай-пан, трябва да си призная, че обичам сладко и кисело, яйца, кифли, пържола и пържен ориз. Не си падам по изненади.
— Аз също — съгласи се с нея Бартлет. — Никакви змии, кучета или други екзотични храни.
— Змията е много хубаво нещо, когато е подходящ сезонът. Особено жлъчката — разбъркана в чая. Действа много ободряващо, повдига работоспособността! Също и китайска порода куче, задушено в сос от стриди — съвършен деликатес.
— Опитвал ли си? Опитвал си куче? — Кейси беше шокирана.
— Бяха ми казали, че е пиле. Имаше вкуса на пиле. Но не бива да ядеш куче и в същото време да пиеш уиски, Кейси. Казват, че превръща месото в желязо…
Той се шегуваше, разказваше и в същото време видя, че Жак и Сюзан взеха такси. Сърцето му беше с тях и с Кейт и с всички. Искаше му се да вземе самолета и да прибере Аврил тук в безопасност — такова прекрасно момиче, като част от собственото му семейство.
„Как за Бога да живееш като човек, да управляваш «Ноубъл хаус» и да останеш с всичкия си? Как да помагаш на фамилията си, да сключваш сделки и да живееш с всичко останало?“
„Това е радостта и болката да бъдеш тай-пан“ — така казваше в сънищата му Дърк Струан. Да, но радостта е твърде малко.
„Не си прав, Дърк има право, прекалено си сериозен. Единствените ти проблеми са «Пар-Кон», бумът на акциите, Кейти, папките на А. М. Г., Крос, Джон Чен, «Тода шипинг» и това, че отказа предложението на Мата, може би не в този ред. Отказа толкова много пари.
Какво искам от живота? Пари? Власт? Или цял Китай?“
Видя, че Кейси и Бартлет го наблюдават. „Откакто тези двамата са тук, неприятностите не спират“. Той ги погледна. Тя заслужаваше да бъде погледната с тесните си панталони и прилепнала блуза.
— Оставете на мен — каза той, решил, че тази вечер му се иска кантонезка кухня.
Чуха звънеца на пиколото, обърнаха се и видяха, че на табелката е написано: „Мис К. С. Чолок“. Дънрос кимна на момчето.
— Кейси, той ще те отведе до телефона.
— Благодаря. — Тя се изправи. Последваха я погледите на околните, дълги елегантни крака и сексуална походка — жените ревнуваха и я мразеха.
— Кучи син — спокойно му каза Бартлет.
— О?
— Да — той се усмихна и с това напрежението изчезна. — Сто на сто съм сигурен, че това с Тайпей беше за проба, но не ти се сърдя, Йан. Не. Бях много суров с теб миналата вечер — налагаше се да постъпя по този начин, така че си заслужих да ме попечеш на огъня. Но не го прави втори път с Кейси или ще ти поднеса собствената ти глава на тепсия.
— Ще го направиш ли?
— Да. Тя е забранена зона. — Бартлет я потърси с очи. Видя, че минава покрай масата на Марлоу, спря се за секунда, за да поздрави тях и децата. — Кейси разбра, че не е поканена.