Дънрос се обезпокои.
— Сигурен ли си? Аз помислих… не го ли прикрих достатъчно? Щом разбрах, че не си й казал… Съжалявам, помислих, че добре съм го изиграл.
— По дяволите, направи го перфектно! Но въпреки това, готов съм да се басирам, че тя разбра. — Бартлет отново се усмихна и Дънрос отново се запита, какво ли се крие зад усмивката му.
„Трябва по-внимателно да наблюдавам този негодник — помисли си той. — Значи Кейси е забранена зона, дали е така? Чудя се какво ли значи това?“
Дънрос нарочно избра фоайето за срещата им, искаше да бъде видян с популярните или вече непопулярни Бартлет и неговата лейди. Той знаеше, че ще налее масло в огъня, клюките за предстоящата им сделка ще тръгнат, това ще възбуди пазара на акциите му и ще извади от равновесие борсовите играчи. Ако „Хо-Пак“ фалира и не въвлече след себе си други банки, бумът все още е възможен. Дано Бартлет и Кейси са малко по-сговорчиви — и ако мога истински да им се доверя, ще съм в състояние да направя удар на ударите. Толкова много „ако“. Изпускам контрола над тази битка. Инициативата е в Бартлет и Кейси. Докога ще са склонни да си сътрудничим?
След това се сети за нещо, което Армстронг и Брайън Куок бяха споменали и любопитството му взе връх.
— Какво мислиш за Банастазио? — попита той с безразличен глас.
— Винченцо? Интересен е. Защо?
— Чудех се само. — Каза Дънрос, вътрешно шокиран, че се оказа прав. — Отдавна ли го познаваш?
— Три-четири пъти с Кейси сме ходили с него на конни състезания в Дел Мар. Голям комарджия е. Там и във Вегас. Залага 50 000 на състезание. Той и Джон Чен са големи приятели. И твой познат ли е?
— Не. Никога не съм се запознавал с него, но чух Джон да споменава за него веднъж-два пъти — каза Дънрос — и Цу-ян също.
— Как е Цу-ян? Той също е комарджия. Когато го видях в Лос Анжелос, нямаше търпение час по-скоро да тръгне за Вегас. Беше на Хиподрума, когато последния път ходихме с Джон Чен там. Има ли нещо за Джон или за престъпниците, които го отвлякоха?
— Не.
— Скапана работа.
Дънрос едва го слушаше. В досието, което Йан притежаваше, нямаше индикации, че Бартлет има връзки с Мафията — но Банастазио свързваше всичко. Оръжието, Джон Чен, Цу-ян и Бартлет.
Мафия означава мръсни пари и наркотици, постоянно търсене на легитимен начин за пране на мръсни пари. Цу-ян се беше занимавал с доставка на медикаменти по време на войната в Корея — сега усилено се говореше, че той и Фор Фингър Уу са сериозно замесени в контрабандата на злато в Тайпей, Индонезия и Малайзия. Може ли Банастазио да е доставчик на оръжие за… за кого? Дали горкият Джон Чен не се е натъкнал на нещо и затова да е отвлечен?
Значи ли това, че част от парите на „Пар-Кон“ са пари на Мафията — „Пар-Кон“ ръководена ли е от Мафията или е контролирана от нея?
— Спомних си Джон да казва веднъж, че Банастазио е един от главните притежатели на акциите ви — каза Дънрос, опитвайки наслуки да се добере до истината.
— Винченцо има голямо количество акции. Но той не е нито чиновник, нито директор във фирмата. Защо?
Дънрос видя, че сега Бартлет се концентрира и усещайки насоката на мислите му, прекрати с въпросите.
— Любопитно е, колко малък е светът понякога, нали?
Кейси вдигна телефона, вътрешно кипеше.
— Хелоу, мис Чолок е на телефона.
— Да, един момент, моля.
„Така значи, аз не съм поканена — мислеше възмутено тя. — Защо тай-панът не го каза открито, а трябваше да го усуква по такъв начин. Защо Линк не ми е казал за Тайпей? Дали и той не е омагьосан от обаянието на тай-пан, като мен? За какво е тази секретност? Какво са намислили?
Тайпей, а? Чух, че е място за мъже — ако са с намерение да мърсуват там, нямам нищо против. Но не, ако се отнася за бизнес. Защо Линк не ми каза? Какво има за криене?“
Раздразнението й растеше. Спомни си думите на французойката за жените, винаги готови да са на разположение и раздразнението й се насочи към своенравието на Линк и тревогата за него.
„Проклети мъже!
Проклети мъже и светът, който са направили само за себе си. Тук е по-лошо отвсякъде, където съм била.
Гадни англичани! Те всички са толкова учтиви и хитри, със страхотни маниери, казват «моля» и «благодаря», стават, когато влизаш, държат ти, стола да седнеш, но под повърхността са също толкова скапани, колкото и другите. Даже по-лоши. Те са лицемери, това са всъщност! Ще си го върна. Един ден ще играя голф с теб, мистър тай-пан Дънрос и ще е добре да си във форма, защото мога да играя до десет, при хубав ден — научих се на тази игра в мъжкия свят — така че ще ти натрия носа. Да. Или може би билярд.“