Спомни си за баща си и я обзе внезапно чувство на радост. Как й обясняваше основните правила. Но Линк я научи, как да промушва ниско с левия край на стика, за да предизвика засукване на топката надясно — показа й, когато глупаво го предизвика на двубой. Той я смаза, преди да й е дал каквито и да било уроци.
— Кейси, трябва да знаеш слабите места на мъжа, преди да го предизвикаш на двубой. Подиграх се с теб, за да илюстрирам смисъла на това, което току-що ти казах. Не играя за удоволствие, играя — за да победя. Не си играя с теб. Искам те, нищо друго няма значение. Дай да забравим за споразумението си, да се оженим и…
Това стана няколко месеца, след като започна работа при Линк Бартлет. Беше на двадесет години и влюбена в Линк. Но искаше реванш, независимост, богатство и повече да опознае себе си, затова му отказа.
— Не, Линк, споразумяхме се за седем години. Съгласихме се да сме равни. Ще ти помогна да станеш богат и ще получа моето богатство. Никой от двама ни не бива да дължи нищо на другия. Можеш да ме уволниш по всяко време и по всякаква причина и аз мога да напусна по всякаква причина. Равни сме. Не отричам, че съм влюбена с цялото си сърце в теб, но няма да променя споразумението. Но, когато стана на двадесет и седем, ако ти все още искаш да се оженим, ще се омъжа за теб. Но не сега. Обичам те, но ако станем любовници сега аз няма да… никога няма да мога… просто не мога, Линк, не сега. Искам да открия много неща за себе си.
Кейси въздъхна. „Какво извратено побъркано споразумение направих. Дали всичката власт — и всичките години на сълзи и самотност си струват?
Не зная. И «Пар-Кон»? Мога ли някога да достигна целта си: «Пар-Кон» и Линк или ще трябва да избирам между тях?“
— Сирануш? — чу в слушалката.
— О! Хелоу, мистър Горнт! — Почувства, обземащата я топлина. — Такава приятна изненада.
— Надявам се не съм ви обезпокоил?
— Ни най-малко. Какво мога да направя за вас?
— Исках да проверя, ще потвърдите ли за тази неделя, дали сте свободни с мистър Бартлет? Смятам да организирам парти на яхтата си и вие да бъдете почетните гости.
— Съжалявам, мистър Горнт, но Линк няма да може. Ангажиран е.
Тя почувства моментното му колебание и след това прикритото удоволствие в гласа му.
— Бихте ли искали да дойдете без него? Мисля да поканя няколко бизнес приятели. Сигурен съм, че ще бъде интересно за вас.
„Може да се окаже много полезно за «Пар-Кон», ако отида — помисли тя. — Освен това, ако Линк и тай-панът отиват в Тайпей без мен, защо аз да не отида без тях?“
— С удоволствие — отговори тя радостно, — ако сте сигурни, че няма да преча.
— Разбира се не. Ще ви взема от пристанището, точно срещу хотела, близко до „Голдън фери“. В десет часа. Плувате ли?
— Разбира се.
— Добре — водата освежава. Водни ски?
— Много обичам този спорт.
— Много добре!
— Мога ли да взема нещо? Храна или вино или нещо?
— Не. Мисля, че на яхтата има всичко. Ще отидем на някой от отдалечените острови и ще направим пикник там, ще караме водни ски — ще се върнем след залез-слънце.
— Мистър Горнт, искам да запазя тази екскурзия в тайна. Казаха ми, че Конфуций казал: „Мухи не влизат в затворена уста“.
— Конфуций е казал много неща. Веднъж сравнил жената с лунен лъч.
Тя се поколеба, сигналът за опасност се обади.
— Трябва ли да взема придружител?
— Може би — отговори той и тя почувства усмивката му.
— Какво ще кажете за Дънрос?
— Едва ли е подходящ — по-скоро ще развали прекрасния ден.
— С нетърпение ще очаквам неделя, мистър Горнт.
— Благодаря ви.
„Арогантен копелдак — почти гласно каза тя. — Колко много неща приемаш за даденост? Само благодаря и затваряш, няма довиждане.
Аз съм на Линк и не съм на разположение.
Тогава защо флиртуваше по телефона и на партито? И защо искаш този негодник да пази тайна за партито в неделя?
Жените също обичат тайните. Жените харесват много неща, които харесват на мъжете.“