— Бих пийнал една бира — каза Бартлет. — Ожаднях от толкова много пари на едно място.
— Аз уиски с лед! — каза тя и магията на парите изчезна.
— Ще се разходим до „Виктория“, за да видим как ще започне приемането на доставката, след това отиваме да вечеряме и… — Дънрос спря. Забеляза, че двама мъже разговарят близо до камионите. Той леко се стегна.
Двамата го видяха. Мартин Хейпли от „Чайна гардиън“ и Питър Марлоу.
— О, хелоу, тай-пан — поздрави младият Мартин Хейпли, приближавайки с непринудена усмивка. — Не съм очаквал да ви видя тук. Добър вечер, мис Кейси, мистър Бартлет. Тай-пан, бихте ли коментирал положението с „Хо-Пак“?
— Какво положение с „Хо-Пак“?
— Навалицата пред клоновете, сър?
— Не знаех, че има такова нещо?
— Не сте ли чели статията ми за различните клонове на банката и за слухове, че…
— Мой скъпи Хейпли, знаете, че не търся интервюта, нито пък ги давам лесно… и никога по кьошетата.
— Да, сър. — Хейпли посочи чувалите. — Прехвърлянето на цялото това злато ще е доста тежък удар за „Хо-Пак“, нали? Когато това се разчуе, за банката ще е като целувката на смъртта.
Дънрос въздъхна:
— Забрави за „Хо-Пак“, Хейпли. Може ли за момент, искам да ти кажа нещо? — той хвана младия мъж за лакътя и го поведе настрани. Когато се отдалечиха достатъчно, гласът му стана по-нисък. — Тъй като излизаш с дъщеря ми, искам да знаеш, че съм много привързан към нея и че между джентълмени има определени правила. Предполагам, че си джентълмен. Ако не си, Господ да ти е на помощ. Ще отговаряш пред мен лично и веднага. — Дънрос се обърна и отиде при другите, изпълнен с внезапна сърдечност. — Добър вечер, Марлоу, как си?
— Чудесно, тай-пан. — Той посочи с глава камионите. — Невероятно, цялото това богатство!
— Къде си чул за прехвърлянето?
— Един приятел журналист ми го спомена преди около час. Каза, че ще бъдат прехвърлени оттук във „Виктория“ около петдесет тона злато. Помислих, че ще е интересно да се види. Дано не сме… предполагам, че не сме настъпили някого по мазолите.
— Няма такова нещо. — Дънрос се обърна към Кейси и Бартлет. — Виждате ли, казах ли ви, че Хонконг е като малко село — не може да се пази тайна дълго време. Но всичко това — той махна с ръка към чувалите — е олово за прикритие. Истинското прехвърляне стана преди един час. Не беше петдесет тона, само няколко хиляди унции. По-голямата част от билиона на „Хо-Пак“ е вътре непокътнат — усмихна се на Хейпли, който слушаше внимателно, със сериозно изражение на лицето си.
— Значи всичко това е имитация? — обади се Кейси.
Питър Марлоу се разсмя:
— Трябва да си призная, мислех си, че цялата тази операция е чист хазарт!
— Добре, сега довиждане — каза весело Дънрос и хвана Кейси за ръката. — Хайде, време е за вечеря.
Тръгнаха надолу по улицата и Бартлет след тях.
— Но, тай-пан, тези, които видяхме — възрази Кейси, — това, което аз взех, беше ли фалшиво? Бях готова да заложа живота си, че е истинско, а ти Линк?
— Да — съгласи се Бартлет. — Но това с имитацията е добре измислено. И аз бих постъпил така.
Завиха зад ъгъла и се насочиха към голямата сграда на банка „Виктория“, въздухът беше топъл и влажен. Кейси се засмя нервно.
— Това злато беше започнало да ми действа. А било имитация!
— Всъщност е истинско — тихо каза Дънрос и тя спря. — Съжалявам, че те обърквам, Кейси. Казах го заради Марлоу и Хейпли, за да ги накарам да се съмняват в източника на информацията си. Трудно биха могли да докажат и едното и другото. Аз бях помолен да организирам прехвърлянето преди малко повече от час — което и направих, очевидно, много внимателно.
Сърцето му ускори ударите си. Помисли си, колко ли хора още знаят за папките на А. М. Г., за трезора и за номера на сейфа.
Бартлет го наблюдаваше.
— Аз повярвах на това, което им каза, значи и те са повярвали, но помисли още. Защо ни доведе да видим златото? Това бих искал да знам.
— Любопитно е, тай-пан — Кейси нервно се засмя. — Просто бях сигурна в началото, че златото е истинско. След това ти повярвах, когато каза, че е фалшиво и сега отново вярвам в обратното. Толкова ли е лесно да заблудиш?
— И да и не: Сигурен си, само като поставиш киселина върху него. Това е единственият начин за пробване на злато. Нали е така? — добави, обръщайки се към Бартлет.