— Мисля, че си прав, Йан. За злато — или за хора.
Дънрос отвърна на усмивката му.
„Добре — помисли сериозно той, — разбираме се отлично.“
Беше станало доста късно. „Голдън фери“ вече не вървеше и Кейси и Линк се прибираха с наемна лодка. Нощта беше великолепна, морето спокойно, подухващият вятър миришеше приятно на море. Седяха на една от седалките с лице към Хонконг, хванати за ръка. Вечерята беше великолепна, разговорът — приятен и с много смях, Дънрос — очарователен. Завършиха с коняк на покрива на „Хилтън“. И двамата се чувстваха превъзходно в унисон със света и със себе си.
Кейси усети лекото стискане на ръката му и се облегна леко на рамото му.
— Романтично е, нали Линк? Погледни върха и светлините. Невероятно е. Това е най-вълнуващото и красиво място, което съм виждала.
— По-хубаво от Южна Франция?
— Там е много по-различно. — Бяха ходили на почивка на Cote d’Azur преди две години — първата им почивка заедно. И последната. Беше много изнервящо и за двамата. — Йан е фантастичен, нали?
— Да. И ти също.
— Благодаря и ти. — Двамата щастливо се засмяха.
На пристанището „Каулуун Сайд“ Линк плати и тръгнаха бавно към хотела, хванати за ръце. Във фоайето имаше няколко келнера.
— Добър вечер, сър, миси, — поздрави нощният, възрастен пиколо със съскащ глас.
На етажа им нощният Чанг заприпка пред тях, за да отвори вратата на апартамента им. Линк автоматично подаде един долар бакшиш, той им пожела с поклон лека нощ.
Тя заключи.
— Ще пиеш ли нещо? — попита я той.
— Не, благодаря. Не искам да си развалям вкуса от брендито.
Видя, че я гледа. Стояха в центъра на дневната, големият френски прозорец разкриваше чудесна гледка, неговата спалня беше вдясно, нейната вляво. Усети пулса си, той изглеждаше толкова красив и вълнуващ.
— Благодаря за хубавата вечер, Линк. Ще се видим утре.
— Остават три месеца до рождения ти ден, Кейси.
— Тринадесет седмици и шест дни.
— Защо не изхитруваме и се оженим сега. Утре?
— Ти беше… беше чудесен с мен, Линк, търпелив и прие… мойта лудост. Не остана много. Да го направим, както се споразумяхме. Моля те?
Той стоеше срещу нея, желаеше я.
— Разбира се. — На вратата на спалнята се спря. — Кейси, права си за това място. Романтично и вълнуващо е. Действа ми. Може би ще е по-добре да си вземеш друга стая.
Вратата се затвори.
Тази вечер заспа разплакана.
26
Двата състезателни коня излязоха от завоя в последната права отсечка, галопирайки шеметно. Едва се зазоряваше. В „Хепи вели рейскорс“ се виждаха тук-там хора, дошли за сутрешната тренировка.
Дънрос яздеше Бъкейниър, големия дорест скопец, който се бе изравнил с Ноубъл Стар, язден от главния му жокей Том Лунг. Ноубъл Стар беше в чудесна форма, двата коня галопираха с лекота и имаха още много резерви. Дънрос почувства внезапно желание да притисне токовете си и да изпревари другия кон. Жокеят на Ноубъл Стар усети предизвикателството и се обърна към него. Но и двамата знаеха, че са тук само за да се упражнят, да объркат противника, а не да се състезават. Йан обузда заслепяващото го желание.
Конете отпуснаха уши. Хълбоците им бяха изпотени. Двамата ездачи стояха леко наклонени напред, опънали юздите.
Ноубъл Стар носеше по-малък товар и започна да се отдалечава. Дънрос автоматично използва токовете си и изруга Бъкейниър. Той увеличи темпото и разстоянието помежду им започна да намалява. Този галоп бе половин състезателен курс и Йан реши, че е безопасно. Никой от противниковите треньори не би могъл да направи точно замерване, така че той забоде по-силно токовете и надпрепускането започна. Конете също го усетиха. Ноубъл Стар беше с глава пред Бъкейниър, почувствала бързото му приближаване, захапа юздата и с всички сили се втурна напред по собствена инициатива и би Дънрос с половин дължина.
Ездачите се отпуснаха, намалиха темпото и със спокойна стойка продължиха тренировката. При второто галопиране по правата отсечка тай-панът прекъсна тренировката, отправи се към мястото, където обикновено беше кръгът на победителя и слезе от коня. Той нежно потупа животното по врата и подаде юздите на един от помощниците в конюшнята, който се метна на седлото и продължи тренировката.