Дънрос разкърши рамене. Чувстваше се превъзходно, уморените му мускули приятно боляха. Беше яздил през целия си живот. Конният спорт в Хонконг все още беше аматьорски. Като млад се състезава два сезона и щеше да продължи, но баща му — тогавашният тай-пан го предупреди да прекрати. Така приключи със състезанията, но продължи да упражнява конете на „Струан“, когато това му се искаше.
Ставаше, когато цял свят спи и галопираше на полусветлина — скоростта и опасността прочистваха мозъка му.
Другите коне се упражняваха на пясъчния трек. Групички от собственици, треньори и жокеи се съвещаваха помежду си, помощници разхождаха коне наметнати с одеяла. Той видя Бътърскот Лес, знаменитата кобила на Ричард Куанг, която мина в лек галоп. Имаше бяла звезда на челото си, стегнати глезени, жокеят яздеше стегнато и изглеждаше отлично отстрани. В далечния край, Пайлът Фиш, призовият жребец на Горнт, се впусна в контролиран галоп, подгонил една кобилка на „Струан“. Дънрос я наблюдаваше, мислейки, че й липсва жизненост. Ще й дадем сезон-два за подготовка и тогава ще видим. След това Пайлът Фиш профуча покрай нея с пълна скорост, кобилката се подплаши, после се впусна в преследване, докато нейният жокей я дръпна, учейки я да препуска по негово желание.
— Така, тай-пан! — каза треньорът му.
Той имаше слабо лице, посивяла коса, вече в края на шестдесетте, твърд като желязо руски емигрант, това беше решителният сезон за работата му в „Струан“.
— И така, Алексей?
— Дяволите те прихванаха и ти настъпи, видя ли как Ноубъл Стар полетя напред?
— Тя е изпитание. Ноубъл Стар е изпитание и всеки го знае — отговори спокойно Дънрос.
— Да, но предпочитам само на теб и на мен да бъде напомняно, не на — ниският човек направи знак с мазолестия си палец на зяпналите ги наоколо и се усмихна… — всеки любопитко в Азия.
Дънрос отвърна с усмивка.
— Ти всичко виждаш.
— Затова ми се плаща.
Алексей Травкин можеше да надпрепуска, надпие, надработи всеки наполовина по-млад от него. През годините беше разказвал различни истории от миналото си — както повечето, преживели големите вълнения и революцията в Русия и сега носени от течението търсеха тих пристан в Азия, който все не успяваха да намерят.
Алексей Иванович Травкин бе пристигнал от Русия в Харбин, Манджурия през 1919 година, след това се бе добрал до многонационалната колония, Шанхай. Там бе започнал да язди коне, които печелеха награди. И тъй като беше много добър и знаеше за конете повече отколкото някои мъже знаеха за себе си, скоро стана известен треньор. Когато започна нова емиграция в 1949 година, той избяга на юг, този път в Хонконг, където остана няколко години, след това още на юг до Австралия. Но Азия го зовеше и той се върна. Дънрос нямаше треньор по това време и му предложи конюшнята на „Ноубъл хаус“.
— Приемам, тай-пан — веднага се съгласи той.
— Не сме говорили за заплащане още — каза Дънрос.
— Ти си джентълмен, аз също. Ще ми плащаш най-високата заплата, заради престижа си — и защото съм най-добрият.
— Наистина ли си най-добрият?
— Защо иначе би ми предложил тази работа? Не би искал да губиш, нали?
Миналият сезон бе добър и за двамата. Сега за идващия сезон и двамата знаеха, че им предстои истинско изпитание. Ноубъл Стар мина спокойно покрай тях.
— Какви са ти предвижданията за събота? — попита Дънрос.
— Ще се опита.
— А Бътърскот Лес?
— Тя също. И Пайлът Фиш. Същото ще направят и всички други — във всичките осем тура. Това ще е много интересно състезание.
Дънрос кимна с глава. Той мерна Горнт — видя, че говори с Бар близко до кръга на победителя.
— Ще се чувствам като препикан, ако изгубя от Пайлът Фиш.
Алексей се засмя. След това добави уморено:
— В такъв случай по-добре е да яздиш сам Ноубъл Стар, тай-пан. Тогава ще можеш да притиснеш Пайлът Фиш в завоя до парапета, ако наистина се окаже заплаха или да шибнеш жокея с камшик през лицето. — Алексей погледна нагоре към него. — Нали би направил така с Ноубъл Стар днес, ако беше на състезание?
Дънрос отвърна с усмивка.
— Понеже не беше състезание, не би могъл да бъдеш сигурен, нали?
Към тях се приближи един от помощниците и подаде бележка на Травкин.
— Съобщение, сър. Мистър Чой иска да погледнеш чардистанските материали, когато имаш време.