— След малко идвам. Кажи му да сложи днес и утре повече трици в храната на Бъкейниър. — Травкин пак обърна поглед към Дънрос, който внимателно наблюдаваше Ноубъл Стар. — Не мислиш ти да я яздиш в събота, нали?
— В момента не.
— Не бих те съветвал.
Дънрос се засмя.
— Знам. Довиждане до утре. Утре ще упражнявам Импатиънс. — Той го потупа приятелски по рамото и си тръгна.
Алексей продължи да гледа след него, след това се съсредоточи върху конете. Знаеше, че ще бъде жестоко тази събота и Ноубъл Стар трябва внимателно да бъде наблюдавана. Усмихна се на себе си, доволен, че участва в игра, в която се залага на едро.
Отвори бележката, която му предадоха преди малко. Беше кратка и написана на руски: „Поздрави от Курган, ваше Височество, имам новини за вас от Несторова…“ Алексей ахна. Кръвта изчезна от лицето му. В името на Бога, искаше му се да изкрещи. Никой в Азия не знаеше, че домът му е в Курган, в равнините по бреговете на Тобол, че баща му бе принц на Курган и Тобол, никой не знаеше за скъпата му Несторова, неговата преди хиляди години, тогава дете-съпруга, погълната от революцията, докато той служеше в частта си… „Кълна се в Бога, никога не съм споменавал името й, никога, пред никого, дори пред себе си…“
Отново прочете бележката. Дали не е някое от техните лукавства, на комунистите — враговете на всички руснаци? Или е приятел? О Боже, нека бъде приятел.
След съобщението за Несторова, бележката завършваше: „Моля, ела в ресторант «Грийн дрегън», пряката веднага след «Нейтън роуд» №189, ще чакам в задната зала на ресторанта, три часа следобед.“
Подпис липсваше.
Ричард Куанг беше тръгнал към треньора си, когато видя шестия си братовчед, Смайлър, президент на „Чинг просперити бенк“, застанал на платформата с насочен към Пайлът Фиш бинокъл.
— Хелоу, шести братовчеде — поздрави го той приветливо на кантонезки, — ял ли си ориз днес?
Лукавият старец застана нащрек.
— Няма да получиш никакви пари от мен — грубо каза той, устните му оголиха издадените напред зъби.
— Защо не? — точно толкова грубо му отговори Ричард Куанг. — Аз имам седемнадесет шибани милиона отпуснати ти в заем…
— Но те са при условие, деветдесет дни предупреждение и са добре инвестирани. Редовно плащаме 40 процента лихва — изръмжа старецът.
— Ти, мизерен кучи кокал, аз ти помогнах, когато имаше нужда от пари! Сега трябва да се реваншираш!
— Да се реванширам за какво? — Смайлър Чинг се изплю. — Натрупа състояние от мен през тези години. Аз поех риска, ти прибираше по-голямата част от печалбата. Цялото това нещастие не би могло да се случи в по-неподходящо време! Всичките ми пари са вън — инвестирани до последния грош! Аз не съм, като някои банкери. Всичките си пари инвестирам на сигурно място.
Сигурното място бяха наркотиците, така се говореше. Разбира се, Ричард Куанг никога не бе питал, а и никой не би се заклел в това, но всеки знаеше под секрет, че банката му е главното място за изравняване на клирингови сметки на търговията с наркотици, по-голямата част от които идваха от Банкок.
— Слушай, братовчеде, помисли за фамилията, — започна Ричард Куанг. — Това е само временен проблем. Чуждоземните дяволи ни атакуват. Когато става такова нещо цивилизованите хора трябва да си помагат.
— Съгласен съм с теб, но ти си виновен за натиска върху твойта банка. Теб са те подгонили, не мен. Ти си обидил по някакъв начин чужденците! Преследват теб — вестници не четеш ли? Да, освен това чувам да се говори, че си вложил парите си в много лоши сделки. Братовчеде, сам си сложи главата в торбата. Вземи пари от твоя съдружник — злия син на малайската проститутка, мелеза си съдружник. Той има билиони — или от Тайтфист… — Старият мъж изведнъж изкряка: — Ще ти дам по десет за всеки един, който старецът бити дал в заем!
— Ако аз замина в канала, „Чинг просперити бенк“ няма да се забави дълго след мен.
— Не ме заплашвай! — ядоса се старият Чинг. — Ако отидеш в канала вината няма да е моя — защо твойта скапана съдба да се стовари и върху фамилията? Не съм направил нищо, с което да ти навредя — защо опитваш да прехвърлиш лошия си джос на мен? Ако днес айейа, ако днес лошият ти джос се разпростре и тези кучета вложители започнат да се тълпят при мен, няма да издържа дори и ден!
Ричард Куанг се почувства по-добре като чу, че и Чинг-империята беше уязвима. Добре, това е много добре. Мога да използвам целия му бизнес — специално връзките му в Банкок. След това погледна големия часовник над тотализатора и изпъшка. Минаваше шест и десет. Когато банките и борсата отворят и независимо, че са направени уговорки с „Блекс“, „Виктория“, „Банбай“ и „Истърн бенк ъф Каулуун“ да поръчителстват с ценни книжа, които да покрият всичко и да го пощадят, той бе нервен и ядосан. Налагаше се да направи много тежки сделки, които му се искаше да си спести.