— Хайде, братовчеде, 50 милиона само за десет дни — ще продължа седемнадесет милиона за две години и ще прибавя други 20 за тридесет дни.
— 50 милиона за три дни при 10 процента лихва на ден, сегашният ти заем да бъде допълнителна гаранция и също ще искам документ за собствеността ти в „Сентръл“, като бъдеща гаранция.
— Дю не ло мо! Върви да прелюбодействаш в ухото на майка си! Тази собственост струва четири пъти по толкова.
Смайлър Чинг вдигна рамене и отново загледа Пайлът Фиш с бинокъла си.
— Дали ще успее Пайлът Фиш да бие Бътърскот Лес?
Ричард Куанг погледна кисело към коня на Горнт.
— Не, освен ако онзи житоядец, треньорът ми и жокеят не се съюзят и я спрат или ако я дрогират.
— Мръсни крадци! Не може да им се има доверие! Моят кон никога не е стигнал до пари. Никога. Нито дори трети. Отвратително!
— 50 милиона за една седмица — 2 процента на ден лихва?
— 5. Плюс собствеността в „Сен“…
— Никога!
— Ще взема 50 процента от собствеността.
— 6 процента — каза Ричард Куанг.
Смайлър Чинг претегли мислено риска. И потенциалната печалба. Печалбата беше голяма, ако… Ако „Хо-Пак“ не банкрутира, но дори и да банкрутира, заемът ще бъде добре защитен от собствеността. Да, печалбата ще бъде голяма, като се има предвид, че върху неговата банка няма натиск. Вероятно ще мога да си позволя да рискувам и да заложа — няколко бъдещи пратки, — за да събера 50 милиона.
— 15 процента и това е последно — каза той, сигурен, че би могъл да се оттегли или промени уговорката до обяд, когато ще види как е пазарът и навалицата по клоновете на „Хо-Пак“ — ще продължи да продава акции на „Хо Пак“ под стойността, за да спечели състояние накрая. Ти можеш също да добавиш и Бътърскот Лес.
Ричард Куанг започна да го ругае безсрамно и продължиха да се пазарят, докато накрая се съгласиха на 50 милиона при поискване в два часа. В брой. Той трябваше също да заложи 39 процента от стойността на „Сентръл пропърти“, като допълнителна гаранция и четвърт от стойността на Бътърскот Лес.
— Какво казваш за събота?
— А? — Ричард Куанг го гледаше с отвращение.
— Нашият кон е в петия тур? Слушай, шести братовчеде, може би ще е добре да се договорим с жокея на Пайлът Фиш. Ние ще опънем юздите на нашия кон — тя ще е фаворитката — и ще подкрепим за сигурност Пайлът Фиш и Ноубъл Стар!
— Идеята е добра. Ще го решим в събота сутринта.
— По-добре да елиминираме също и Голдън Лейди, а?
— Треньорът на Джон Чен го предложи.
— Иий, този глупак, да допусне да го отвлекат. Очаквам сигурна информация за това кой ще спечели. Аз също искам да зная победителя! — Смайлър се изхрачи и плю.
— Дори боговете грешат, какво остава за нас! Тези мръсни треньори и жокеи! Отвратително ни разиграват, като марионетки. Кой им плаща заплатите, а?
— Собствениците на „Тарф клъб“, но най-вече професионалните комарджии, които остават неизвестни. Чух, че си бил във „Виктория енд Албърт“ миналата вечер на европейска кухня.
Ричард Куанг светна от удоволствие. Вечерята му с Винъс Пун стана голяма сензация. Беше облечена в черна, плътно прилепнала по тялото нова рокля на „Кристиан Диор“, дълга до коленете и отдолу с прозрачно бельо. Когато я видя да излиза от неговия Ролс и да се изкачва по стъпалата на хотела сърцето му подскочи и почувства приятен гъдел.
Винъс беше усмихната, доволна от ефекта на влизането си, носеше блестяща масивна златна гривна и по нейно настояване се качиха пеша по стъпалата, вместо да ползват асансьор. Гърдите го заболяха да потиска радостта и ужаса от преживяването. Минаха покрай официално облечените гости на ресторанта, европейци и китайци, повечето във вечерни тоалети — съпрузи и съпруги, туристи и местни, мъже на бизнес-вечери, любовници и бъдещи любовници от всякакви националности и възрасти. Беше облякъл тъмен костюм от скъпа лека кашмирска вълна. Когато се отправиха към специално избраната маса, която му струваше 100 долара, той мимоходом поздравяваше много приятели и вътрешно изпъшка, като видя четирима със съпругите им, издокарани и отрупани с бижута, които го гледаха с изцъклени очи.