Той се протегна уморено. Беше дълга нощ и още не бе лягал. Точно когато си тръгваше от полицейското управление на Каулуун миналата вечер, стана суматоха по повод анонимно съобщение, че Джон Чен е бил видян в Новите територии, в малкото рибарско селце, което разделя източния край на границата.
Той бързо замина с група за там и претърси селото, коптор по коптор. Трябваше да бъде много внимателен, защото целият пограничен район беше чувствителен, по-специално местата, където бяха трите гранични пункта за проверка. Селяните бяха корави хора, груби, безкомпромисни, заядливи чешити, които искаха да бъдат оставени без контрол. Специално от чуждоземните дяволи. Претърсването се оказа фалшива аларма, независимо, че откриха два нелегални спиртни дестилатора, малко предприятие за хероин, което преработваше суровия опиум в морфин и след това в хероин и затвориха шест нелегални комарджийски вертепа.
Когато се върна в полицейското управление, последва ново обаждане, отнасящо се за Джон Чен, този път от Хонконг Сайд във Ванчай, близо до „Глесинг пойнт“ при доковете. Джон Чен бил видян вързан в къща за стаи под наем, с мръсна превръзка през дясното ухо. Този път човекът, който се обадил дал името и номера на шофьорската си книжка, така че да може да предяви претенция за обявената награда от 50 000 ХК долара, обещана от „Струан“ и „Хаус ъф Чен“. Отново Армстронг обкръжи територията и извърши щателна проверка. Беше станало пет часа сутринта, когато обяви операцията за приключена и освободи момчетата.
— Брайън, ако питаш мен, аз съм за леглото — каза той. — Още една изгубена нощ.
Брайън Куок също се прозя.
— Да. Но докато сме от тази страна, какво ще кажеш да хапнем в ресторант „Пара“ и тогава, тогава да отидем да видим сутрешната тренировка?
Умората на Армстронг почти се изпари.
— Идеята ти е отлична!
Ресторант „Пара“ беше на „Ванчай роуд“ близко до „Хепи вели рейскорс“ и работеше непрекъснато. Храната превъзходна, евтина и популярно място, където се събираха престъпници и техните момичета. Когато двамата полицаи влязоха в голямото, шумно и оживено заведение внезапно се възцари тишина. Собственикът, Уан Фут Ко ги приближи накуцвайки и с широка усмивка ги поведе към най-хубавата маса на заведението.
Армстронг поздрави и прибави няколко мръсотии на уличен език, гледайки към близката група млади главорези, които моментално се обърнаха на другата страна.
Уан Фут Ко се засмя и се показаха проядените му зъби.
— О, сър, ти оказваш чест на бедното ми заведение.
— Защо не? Dim sum — малко кученце или малки парченца — това бяха тестени хапки, пълнени със смлени скариди или зеленчуци или различни видове месо.
— Отивате ли на трека?
Брайън Куок кимна с глава, пийвайки жасминовия чай и обходи с очи масите, което изнерви доста клиенти.
— Кой ще спечели петия рейс? — попита той. Собственикът се поколеба, знаейки, че е по-добре да каже истината. И внимателно отговори на кантонезки:
— Казват, че няма да е Голдън Лейди, Ноубъл Стар, Пайлът Фиш нито Бътърскот Лес, имала… говори се, че е нервна. — Видя как студените кафяви очи се вгледаха в него и се постара да не потръпне. — Кълна се в Бога, така казват.
— Добре. Ще дойда в събота сутринта. Или ще изпратя сержанта. Тогава можеш да му пошушнеш на ухото, ако се готви някакво мошеничество. И ако се окаже, че някой от тези, които ми спомена е дрогиран или му се крои някакъв номер и аз не зная за това в събота сутринта… вероятно супата ти ще остане да се вкисва още петдесет години.
Уан Фут Ко нервно се усмихна.
— Да, сър. Нека сега да се погрижа за храна…
— Преди да тръгнеш, кажи какво се чува за Джон Чен?
— Нищо. Или почти нищо. Информацията за него е никаква. Независимо, че чувам наградата била изключително голяма.
— Какво? Колко е наградата?
— 100 000 долара допълнително, ако до три дни се разкрие.
Двамата полицаи подсвирнаха.
— Предложени от кого? — попита Армстронг.
Уан Фут Ко вдигна рамене, очите му издържаха погледа на Брайън Куок.
— Никой не знае, сър. Казват, че е някой от Драконите — или от всички Дракони. 100 000 и повишение, ако бъде направено до три дни — ако бъде върнат жив. Моля, нека сега да се погрижа за храната ви.
— Защо разчиташ на Уан Фут Ко? — попита Армстронг.
— Омръзнало ми е неговото прекомерно лицемерие — и всичките скапани главорези.