— Добър ден, мистър Горнт — поздравиха те.
— Добро утро. — Горнт ги погледна за момент и след това каза тихо: — Блу, ако спечелиш, ще получиш 5 000 долара награда. Ако завършиш след Ноубъл Стар те уволнявам.
Буйният нисък младеж подсвирна.
— Да, шефе!
— Сега върви да се преобличаш.
— Ще спечеля — каза Блу Уайт, преди да тръгне. Треньорът се обади неспокойно:
— Пайлът Фиш е в много добра форма, мистър Горнт. Той ще…
— Ако Ноубъл Стар спечели ти си уволнен. Ако завърши след Ноубъл Стар си уволнен.
— Имате клетвата ми, мистър Горнт. — Мъжът избърса избилата пот по лицето си. — Аз не уреждам…
— Аз не те съветвам да правиш каквото и да било. Само ти казвам, какво ще ти се случи. — Горнт му се усмихна мило и тръгна. Отиде в клуб-ресторанта, откъдето се виждаше целия Хиподрум и поръча любимата си закуска, яйца „Бенедикт“ със специален сос от масло, жълтък, сок от лимон и яванско кафе, което той доставяше за клуба.
Пиеше третото си кафе, когато келнерът дойде при него.
— Извинете, сър, търсят ви на телефона.
— Горнт, моля?
— Хелоу, мистър Горнт, обажда се Пол Чой… племенникът на Фор Фингър Уу… дано не съм ви обезпокоил.
Горнт прикри изненадата си.
— Обаждате се доста рано, мистър Чой.
— Да, сър, но исках да дойда рано за първия си работен ден — набързо каза младежът, — бях сам тук, когато позвъняха преди две минути. Обади се мистър Бартлет, Линк Бартлет, вие го знаете, този с контрабандното оръжие, милионерът.
Горнт беше изненадан.
— Бартлет?
— Да, сър. Каза, че иска да говори с вас, подразбираше се, че е спешно — каза, че ще опита да ви намери вкъщи. Аз реших, че може да сте на тренировката и дано не съм ви обезпокоил?
— Не. Какво каза той? — попита Горнт.
— Само, че иска да говори с вас и дали сте в града? Казах му, че не зная, но ще проверя тук и там, ще оставя съобщение и ще му се обадя.
— Откъде се обади той?
— От хотел „Виктория енд Албърт“, Каулуун Сайд 662233, вътрешен 773 — това е вътрешният от офиса му, не от апартамента му.
Горнт беше впечатлен.
— В затворена уста мухи не влизат, нали, мистър Чой?
— Господи, мистър Горнт, за такова нещо никога не трябва да се безпокоите. Чичо ми Уу ни е втълпил това на всички в главата.
— Хубаво. Благодаря, мистър Чой. Ще се видим след малко.
— Да, сър.
Горнт затвори телефона, помисли малко и след това набра хотела.
— 773, моля.
— Линк Бартлет.
— Добро утро Бартлет, обажда се Горнт. Какво мога да направя за вас?
— Хей, благодаря, че се обади. Имам обезпокояваща новина, която е свързана с нещата, които дискутирахме.
— О?
— Да. Името „Тода шипинг“ говори ли ти нещо?
Интересът на Горнт литна.
— „Тода шипинг“ е огромен японски конгломерат, корабостроителници, железодобивни заводи, тежко машиностроене. „Струан“ има сделка за два кораба с тях, огромни кораби за транспорт на суровини предполагам. Защо?
— Изглежда „Тода“ има да получава от „Струан“, 6 милиона на три вноски — на първи, единадесети и петнадесети следващия месец — и още 6 милиона след деветдесет дни. Следват други 6.8 милиона, чиито срок изтича на осми, към „Орлин интернешънъл бенк“ — знаеш ги?
С огромно усилие Горнт запази гласа си спокоен.
— Чух за тях — каза той, изумен, че американецът може да има толкова детайлни сведения за дълговете. — И какво?
— Ами разбрах, че „Струан“ има само един милион и триста хиляди в брой, няма достатъчна наличност и постоянен приход на суми, за да посреща плащанията. Не очакват значителен приход, докато не получат 17 милиона, като тяхна част от една инвестиция в „Каулуун инвестмънт“, сделки с недвижими имоти, срокът за получаването е през ноември и са с 20 процента преразход във „Виктория бенк“.
— Това е… това е много лично сведение — ахна Горнт, сърцето му развълнувано думкаше, ризата го стягаше. Знаеше за двадесетте процента, изтеглени над кредита — Плъм го бе осведомил — всички директори щяха да разберат. Но детайлите за наличните им суми или приходите? — Защо ми казваш всичко това, Линк?
— Какви са твоите възможности?
— Вече ти казах, аз съм двадесет пъти по-силен от „Струан“ — автоматически излъга Горнт. Мозъкът му кипеше от чудесните възможности, цялата тази информация достъпна за него.