— Тя нищо ли, не знае за всичко това? Нито, че си ми се обадил?
— Не. Изобщо нищо.
След кратка пауза той каза:
— Мислех, че тя има изпълнителната функция… дясната ти ръка, както я наричаш.
— Тя е, но аз съм босът на „Пар-Кон“, мистър Горнт.
Горнт видя хладния му поглед и за първи път осъзна истинското положение и това, че първоначалната му оценка е грешна.
— Никога не съм се съмнявал — отговори той, очаквайки с изострено внимание Бартлет да започне да говори.
— Няма ли къде да паркираме — имам нещо да ти покажа.
— Разбира се.
Намери място за паркиране, близко до „Казуей бей“, където бяха се приютили плаващи острови от всякакъв тип лодки.
— Ето. — Бартлет му подаде папка с документи. Вътре беше копие от детайлния баланс на „Струан“ преди компанията да стане обществена. Очите на Горнт зашариха по цифрите.
— Господи — промърмори той. — Така значи — „Ластинг Клауд“ им е струвал 12 милиона.
— Почти е щяло да ги разори. Те изглежда доставят доста примамливи неща зад граница. Реактивни двигатели за Китай, незастраховани.
— Разбира се, че ще са незастраховани — как по дяволите да застраховат контрабандни стоки? — Горнт се опитваше да разгадае данните. Умът му не го побираше. — Ако знаех само половината от това, щях да ги свърша миналия път. Може ли да я задържа?
— Когато направим сделка, ще ти дам копие. — Бартлет взе папката и му подаде лист хартия. — Погледни това, за да добиеш представа.
На листа имаше графика, показваща участието на „Струан“ в „Каулуун инвестмънт“ и детайлно обяснение, как посредством други компании, тай-панът на „Струан“ упражняваше абсолютен контрол върху огромната застрахователна компания — пристанищна собственост, която се предполагаше, че е отделна и беше лансирана като такава на борсата.
— Превъзходно — каза с въздишка Горнт. — „Струан“ владее само малка част от акциите, които са предимно обществено притежание, но си е запазил 100 процентов контрол и това постоянно се пази в абсолютна тайна.
— В Щатите, ако това се разкрие, той ще трябва да отиде в затвора.
— Да благодарим на Бога, че законите в Хонконг не са същите и че това тук е съвсем легално, ако се пренебрегне такава дреболия. — Двамата мъже се засмяха.
Бартлет постави листа в джоба си.
— Имам подобни информации и за останалите им владения.
— Откровено, какво си намислил, Бартлет?
— Съвместна атака на „Струан“, започвайки от днес. Светкавична война. Ще делим 50 на 50 процента цялата плячка. Ти получаваш Грейт хаус на върха, престижа, яхтата му — 100 процента, ложата му в „Търф клъб“, включително и управителското му място.
Горнт го погледна проницателно. Бартлет се усмихна.
— Зная, че тези неща са от специално значение за теб. Но всичко останало делим наполовина.
— Освен операциите им в Кай Так. Аз ги искам за моята въздушна линия.
— Добре, но тогава искам „Каулуун инвестмънт“.
— Не — каза Горнт, моментално застанал нащрек. — Това ще делим наполовина и останалите неща също 50 на 50.
— Не. Ти имаш нужда от Кай Так, аз от „Каулуун инвестмънт“. Това ще бъде центърът за скок на „Пар-Кон“ в Азия.
— Защо?
— Защото всяко голямо състояние в Хонконг се базира на собственост. „Каулуун инвестмънт“ ще ми бъде идеална база.
— За бъдещи набези?
— Разбира се. — Спокойно каза Бартлет. — Твоят приятел Джейсън Плъм е следващия в списъка. Лесно ще глътнем неговата „Ейжън пропърти“. 50 на 50, нали?
Горнт дълго време не каза нищо.
— И след него?
— „Хонконг и Лан Тао фармс“.
Отново сърцето на Горнт подскочи. Винаги беше мразил Дънстън Бар и омразата се бе утроила миналата година, когато бе удостоен с рицарско звание по повод рождения ден на Кралицата — чест, дължаща се, Горнт бе сигурен в това, на благоразумния му принос към фонда на Консервативната партия. И как ще глътнеш него?
— Винаги има моменти, когато всяка армия, страна, компания са лесно уязвими. Всеки генерал или президент на фирма, понякога трябва да поема рискове, за да остане напред. Винаги има врагове по петите ти — за твоето място, за мястото ти под слънцето, за твоята територия. Трябва да внимаваш, когато си уязвим.
— Ти в момента уязвим ли си?