— Не. Няма да имаш нужда от повече пари. 2 милиона е всичкото. До петък следобед неговите акции ще са паднали достатъчно ниско, за да е или изплашен или да отбие атаката по някакъв начин. Това не е дългосрочен, добре планиран удар. Това е еднократен, единствен опит за сразяване на опонент. — Бартлет щастливо се усмихна. — Аз рискувам 2 милиона в игра, която ще влезе в историята. За по-малко от седмица ще сразим „Ноубъл хаус“ в Азия!
Горнт поклати глава. „Доколко мога да ти се доверя, Мистър Проклет Контрабандист, ти си ключът към Дявола Дънрос?“
— Ще мисля върху това, което ми каза.
— Колко време?
— До единадесет.
— Съжалявам, това е удар, не предложение за сделка. Или сега — или изобщо не!
— Защо?
— Има много да се прави, мистър Горнт. Искам да приключим с това сега или да го забравим.
Горнт си погледна часовника. Има достатъчно време. Обаждане до подходящ китайски вестник и каквото им каже ще се появи по сергиите след час. Той се усмихна зловещо на себе си. Неговият ас във всичко това беше Хавъргил. Всичко идеално съвпадаше.
Изпищя чайка и се отправи към сушата. Той се загледа след нея. След това погледът му попадна на Грейт хаус на върха, бяла на фона на зелените склонове.
— Прието — каза той и подаде ръката си. Бартлет стисна подадената му ръка.
— Великолепно. Това е само между нас, нали?
— Да.
— Къде искаш двата милиона?
— В Цюрих, „Бек ъф Суицърлънд ендомх“, сметка номер 181819.
Горнт бръкна в джоба си, усещайки треперенето на ръцете си.
— Ще ти запиша.
— Няма нужда. Сметката е на твое име, нали?
— Боже Господи, не! „Кембеър лимитид“.
— „Кембеър лимитид“ е с 2 милиона по-богата! И след три дни, ако имаш късмет, ще бъдеш тай-пан на „Ноубъл хаус“. Представяш ли си! — Бартлет отвори вратата и слезе. — Довиждане.
— Почакай — сепна се Горнт, — ще те закарам.
— Не, благодаря. Трябва да се обадя по телефона. След това в 9.15 имам интервю с твоята приятелка Орланда, мис Рамос. След това ще, направя няколко снимки. — Той махна весело с ръка и се отдалечи.
Горнт избърса изпотените си ръце. Преди да тръгне от клуба той се обади на Орланда да й каже да определи среща на Бартлет. „Това е много добре — помисли той все още шокиран. — Тя ще го държи под око, като станат любовници, а те ще станат, независимо дали Кейси иска. Орланда ще спечели много“.
Гледаше след Бартлет изпълнен със завист. След няколко минути американецът изчезна в навалицата.
Изведнъж се почувства уморен. Твърде навреме стана всичко това, много лесно и много фино. Откъде Бартлет е взел тези документи?
Неволно очите му отново се устремиха към Грейт хаус. Той беше заслепен от нея и от толкова силна омраза, че се върна, в миналото при предците си, при сър Морган Брок, когото фамилията Струан бе разорила, при Горт Брок, когото Дърк Струан убил, при Тейлър Брок, измамен от неговата дъщеря. Несъзнателно изрече клетвата за отмъщение, която бе дал на баща си, която неговият баща бе дал на своя — назад към сър Морган Брок, който останал без пукната пара, разорен от неговата сестра Хег Струан, парализиран, станал като скелет, молел за отмъщение.
О богове, дайте ми сили, молеше Куилън Горнт. Нека американецът е казал истината. Аз ще изпълня отмъщението.
27
Слънцето проби през облаците и огря Абърдийн. Въздухът беше зноен, деветдесет и два градуса по Фаренхайт и деветдесет процента влажност. Приливът беше нисък. Миризмата на разлагащи се водорасли, карантия и открити боклуци се прибавяше към непосилната тежест на деня.
Имаше петстотин и повече намусени нетърпеливи хора, бутащи се един друг, опитващи да се доберат по-бързо до тясната бариера направена от полицията пред този клон на „Хо-Пак“. Бариерата позволяваше да мине само един човек през нея. Жени и мъже от всякаква възраст, някои с малки деца в ръце, постоянно се бутаха един друг.
— Погледнете проклетите глупаци — кисело каза главният инспектор Доналд С. С. Смит. — Ако се отдръпнат назад, опашката ще върви много по-бързо, можем да оставим само един полицай да следи за реда и да отидем да обядваме, вместо да държим тук взвода за разправа с безредици. Направете го!
— Да, сър — отговори сержант Мок любезно.
„Айейа, мислеше той, докато отиваше до взводната кола, — горкият глупак не знае, че ние китайците не сме като глупавите чуждестранни дяволи — или дяволите от източните морета, които киснат търпеливо с часове по опашките. О не, ние цивилизованите хора разбираме живота и всеки е сам за себе си.“ Той натисна копчето на радиостанцията.