— Дайте му шибаните пари! — провикна се някой.
— Ако наистина е лихвар…
Тълпата започна да спори с полицаите и Смолпокс Кин, виждайки пролука между хората побягна. Насъбралите се не му попречиха, той се спусна надолу по улицата и изчезна в потока хора. Спектакълс Уу се опита да го проследи, но кръгът около него се затвори. Мок го извика обратно. В моментното меле старият мъж се бе изпарил. Мок уморено каза:
— Остави го да бяга това лайно! Той със сигурност е бандит — сигурно е нова банда, която разчита на незачитащата закона тълпа.
— Какво ще правиш с парите? — извика някой от множеството, което още не си тръгваше.
— Ще ги подаря на старчески дом — отвърна Мок, също толкова грубо. — Отиди пикай в ухото на баба си!
Някой се засмя и тълпата започна да си разотива. След няколко минути Мок и Спектакълс Уу стояха неподвижни, сякаш камъни в река, минувачите ги заобикаляха, като при водовъртеж. Едва като се върнаха на главната улица, Мок избърса челото си.
— Защо правят така, сержант Мок? — попита младият детектив. — Ние се опитваме да им помогнем. Защо старият мъж не призна, че този негодник го е притиснал и го изнудва за пари?
— В училище не учите за тълпата — любезно отговори Мок, знаейки нетърпението на младежа да успее в кариерата. Спектакълс Уу беше нов, току-що завършил. Не беше от хората на Мок. — Имай търпение. Никой не иска да има вземане-даване с нас, ние сме полиция и те още вярват, че не им помагаме. Така е в Китай откакто първият полицай се е появил.
— Нали това е Хонконг — с гордост каза младият мъж. — Различни сме. Ние сме британска полиция.
— Да. — Мок почувства внезапна хладина.
Не искаше да разочарова младежа. Аз също бях лоялен, лоялен към Кралицата и към знамето на белите. Оказа се обратното. Когато имах нужда от помощ, протекция и сигурност, нищо не получих. Нито веднъж. Англичаните бяха богати и силни, но загубиха във войната с източните морски дяволи. Войната им взе престижа, направи ги смирени и постави великия тай-пан в затвора „Станли“, като обикновен крадец — дори тай-пана на „Ноубъл хаус“ и „Грейт бенк“, губернатора — също — всички, като най-обикновени криминални престъпници, заедно с жените и децата им. Третираха ги, като лайна!
След войната, независимо, че бяха победили източните морски дяволи, никога не възстановиха предишната си мощ и престиж.
Сега в Хонконг и Азия вече не е същото и никога няма да стане. С всяка година англичаните стават все по-бедни и по-слаби и как при това положение могат да защитават семейството ми от злосторници? Плащат ми почти нищо и ме третират като куче! Единствената ми гаранция са парите, пари в злато, за да можем да избягаме, ако ни се наложи — или пари, вложени в земя или къщи, ако не се наложи да бягаме. Как бих могъл да образовам синовете си в Англия или Америка без пари? Ще плати ли за тях благодарното правителство? Нито една проклета медна пара и при това положение се предполага, че трябва да си рискувам живота и да пазя улиците от бандити, джебчии и глутници прокажени бунтовници!
Мок потрепери. Единствено в моите ръце е сигурността на семейството ми, както винаги досега. Колко е вярно това, което ни учат нашите предци! Беше ли лоялен към мен полицейският пълномощник, когато ми трябваха пари, дори пари предназначени за образованието на сина ми в Америка? Не. Снейк ми помогна. Той ми даде в заем 10 000 долара само срещу 10 процента лихва. Така синът ми отиде, като мандарин със самолет на Пан Ам с пари, достатъчни му да изучи в университет. Сега е квалифициран архитект със зелена карта и следващия месец ще има американски паспорт и ще може да се върне, и никой няма да може с пръст да го пипне.
Да, Снейк ми даде парите, отдавна върнати заедно с лихвите. Ще съм лоялен към него — докато не се обърне срещу мен. Един ден сигурно ще го направи, всички бели го правят, всички змии го правят, но сега аз съм Хай Дракон и нито кучета, нито дяволи, нито дори самият Снейк може да навредят на семейството ми или на сметката ми в Швейцария и Канада.
— Хайде да тръгваме, Спектакълс Уу!
Когато се върнаха при бариерата, той разказа на главния инспектор Смит, какво се бе случило.
— Остави парите в кутията, каза майор Смит. — Ще направим с тях банкет за момчетата тази вечер.
— Да, сър.
— Това детективът Уу ли беше? Този дето иска да стане сътрудник на СИ?
— Да, сър. Спектакълс е много способен.