Смит изпрати да повикат Уу и го похвали.
— Къде е тази възрастна ама!
Уу я посочи. Видяха я, че гледа към ъгъла, където беше завил бандита, чакаше го и нервничеше. След няколко минути започна да се върти на всички страни, след това се измъкна от рояка и тръгна, куцукайки и мърморейки неприлични думи.
— Уу — нареди Смит, — проследи я. И внимавай да не те забележи. Тя ще те заведе при скапания негодник. Когато пристигне при него телефонирай на майора.
— Да, сър.
— Не поемай никакви рискове може да налетиш на цялата банда, изглежда така стоят нещата.
— Да, сър.
— Хайде тръгвай. Тоз момък изглежда ще стане добър. Но не е за нас, майоре, а?
— Не, сър.
— Мисля да го препоръчам в СИ. Вероятно…
Изведнъж бе настъпила злокобна тишина, последваха викове и сърдит рев. Двамата полицаи се затичаха обратно към ъгъла. В тяхно отсъствие тълпата бе изтласкала настрана част от барикадата. Взели надмощие над четиримата полицаи и напъваха да влязат в банката. Менажерът Санг и неговият асистент, напразно се мъчеха да затворят вратата пред крещящите, ругаещи хора. Барикадата започна да се огъва.
— Викай взвода!
Мок се затича. Без да се страхува, с мегафон в ръка Смит се втурна към началото на опашката. Врявата заглушаваше заповедите му за ред и за спиране на боя. През улицата дотича подкрепление, но тълпата набираше сила. Санг и касиерите успяха да затворят вратата, но отново със сила я отвориха. След това откъм тълпата долетя тухла и счупи едно от стъклата. Последваха одобрителни възгласи. Хората отпред на опашката се мъчеха да се дръпнат и да не пречат, а тези отзад напираха да се доберат до вратата. Още тухли полетяха към, стената, след това дървета, взети от близкия строеж. Камък прехвърча през стъклото и тотално го разби на парчета. Ревящата тълпа се носеше напред. Падна момиче и множеството го смаза.
— Хайде — крещеше Смит, — помогнете ми!
Сграбчи една от бариерите и с още четирима полицаи я използваше като щит срещу предната част на тълпата. Чу се вик:
— Убийте проклетите крадци в банката, убийте ги, те ни откраднаха парите…
— Убийте гадовете…
— Искам си парите…
— Убивайте чужденците…
Смит видя как се смени настроението на тези срещу него и сърцето му замря, когато и те подеха този вик, забравили за банката. Беше виждал такъв израз по лицата преди и знаеше, че е мъртъв. Беше през 1956 година, когато 200 000 китайци неочаквано вдигнаха безсмислен бунт в Каулуун. Тогава щяха да го убият, ако нямаше пистолет. Уби четирима й си проби път. Сега нямаше оръжие и се бореше за живота си. Някой го хвана за каиша и го удари с юмрук в слабините, протегнати нокти драскаха лицето му, насочили се към очите. Мок и други полицаи се втурнаха в човешката мелница, за да го спасяват. Някой удари Мок с тухла, друг с парче дърво, което разсече бузата му. Смит беше погълнат. След това камионът с взвода за потушаване на вълнения с надута сирена изскочи иззад ъгъла. Десет човека грубо се нахвърлиха върху тълпата и измъкнаха Смит. От устата му течеше кръв, лявата му ръка безпомощно бе увиснала.
— Добре ли сте, сър?
— Да, оправете за Бога тези проклети бариери! Тези мерзавци да се избутат далеч от банката — дайте пожарните маркучи!
Но не се наложи да използват маркучите. При първата груба атака на взвода предната част на тълпата се отдръпна, после и останалите отстъпиха на безопасно разстояние. Утихнаха, гледайки намусено, някои още продължаваха да сипят обиди. Смит грабна мегафона и каза на кантонезки:
— Ако някой се приближи на повече от двадесет метра, ще бъде арестуван! Опитваше се да нормализира дишането си. — Ако някой иска да посети „Хо-Пак“, да се нареди на сто метра от вратата.
Намръщената тълпа се поколеба, после, когато Мок и взводът пристъпиха към тях, започнаха да се отдалечават, настъпвайки се един друг.
— Мисля, че рамото ми е изкълчено — изруга Смит.
— Какво да нравим с тези копелета, сър? — попита Мок, дишайки тежко.
Бузата му кървеше и го болеше, униформата му беше раздрана.
— Дръж взвода тук. Извикай още един от западен Абърдийн, информирай Централата. Къде ми е проклетата шапка? Ако пипна това коне…
— Сър! — извика един от неговите хора. Беше клекнал до момичето, което навалицата бе стъпкала. Тя работеше на бар или беше танцьорка в клуб. Кръв капеше от устните й, дишането й бе на пресекулки.