— Господи, извикайте линейка!
Нямаше смисъл. Момичето издъхна.
Крисчън Токс, редактор на „Гардиън“, записваше върху листче с притиснат до ухото телефон.
— Как й беше името, Дан? — попита, той надвиквайки врявата в стаята.
— Не съм сигурен. Едната спестовна книжка е на име Су Ци-ян — диктуваше репортерът Дан Ян от другата страна на телефона в Абърдийн. — В нея има 4 360 долара — другата книжка е на името… Почакай секунда, линейката току-що тръгва. Чуваш ли ме добре, Крис, трафикът е доста натоварен.
— Да. Продължавай. Втората спестовна книжка?
— Втората спестовна книжка е на името на Так Х’юнг-фах. Точно 3 000 има в нея.
Името Так Х’юнг-фах, като че му напомняше нещо.
— Някое от тези имена значи ли нещо? — попита Токс. Беше висок рошав мъж, разположил се уютно в разхвърляния си офис.
— Не. Едното значи Уистерия Су, а другото Фрейгрант Флауър Так. Беше хубаво момиче, Господи. Може да е евроазиатка…
Токс почувства студено пробождане в стомаха, като се сети за трите си дъщери, на шест, седем и осем и за прекрасната си съпруга — китайка. Опита се да изхвърли тези мисли, тайните терзания дали е редно да се смесва Изтока със Запада и какво ги очаква в бъдеще, неговите скъпи в този отвратителен, скапан, фанатизиран свят?
С усилие успя да се концентрира.
— Това са много пари за момиче от танцувален салон, нали?
— Да. Допускам, че има покровител. Нещо интересно: в чантата й намерих смачкан плик с дата отпреди две седмици и сладникаво любовно писмо. Адресирано е до… почакай… до Так Х’юнг-фах, апартамент 14. Писмото е сантиментално с клетви за вечна любов. Написано е грамотно, буквите ръкописни.
— Английски? — попита изненадан Токс.
— Не. С готически букви. Има нещо особено в ръкописа — може да е на бял.
— Взе ли копие?
— Полицията не разреши да…
— Вземи копие. Изпроси или открадни фотокопие, за да го поместим в следобедното издание. Извънредна заплата в края на седмицата, ако успееш.
— В брой в края на работния ден, съгласен?
— Добре.
— Ще го имаш.
— Някакъв подпис?
— „Единствена твоя любов“. — Любов е написано на английски.
— Мистър Токс! Госпожа издателката е на втора линия! — Извика английската секретарка през отворената врата, нейното бюро беше зад стъклената преграда.
— Господи, аз… почакай за момент. — Кажи й, че получавам сензационно съобщение. Дан, захапи тази история — дръж се здраво за полицията, отиди с тях до апартамента на мъртвата — ако не е неин, разбери чии е — кои са нейните хора и къде живеят. Обади се пак! Токс затвори телефона и извика на репортера — Хей, Мак!
Висок слаб мъж с посивяла коса надигна глава от бюрото и се обърна.
— Да?
— Мисля да поместим допълнително съобщение. Заглавие… Той надраска на къс хартия, „Тълпата прегази Фрейгрант Флауър!“
— Какво ще кажеш за „Тълпата убива Фрейгрант Флауър“?
— Или „Първият убит в Абърдийн“?
— „Тълпата убива Фрейгрант Флауър“ е по-добре.
— Така да бъде, Мартин! — провикна се Токс.
Мартин Хаплей погледна от бюрото си, стана и се приближи. Токс прекара пръсти през косата си и разказа на двамата, какво му бе съобщил току-що по телефона Дан Ян.
— Мартин, напиши продължението — „Красивото младо момиче бе стъпкано от навалицата в банката — но кои са истинските убийци? Дали некомпетентното правителство, което отказва да промени остарялата ни банкова система? Или убийците са тези, които пуснаха слуховете? Причината за навалицата в «Хо-Пак» толкова ли е невинна, колкото изглежда…“ и така нататък.
— Ясно. — Хаплей се усмихна и се върна на бюрото си. Пийна глътка студено кафе от пластмасова чаша и започна да пише. Бюрото му бе отрупано със справочници, китайски вестници и рапорти от борсата. Телексите щракаха зад гърба му. Няколко стажанти разнасяха телекси.
— Хей, Мартин! Какви са последните новини от борсата?
Мартин Хаплей набра номера:
— „Хо-Пак“ е паднала на 24.60, четири пункта по-ниско от вчера. „Струан“ с един пункт, независимо, че е купено голямо количество акции. „Хонконг Лан Тао“ са се качили с три — току-що се потвърди слухът. Дънстън Бар, е изтеглил парите си вчера.
— Направил го е значи? Излиза, че си бил прав!