— „Виктория“ е паднала с половин пункт — всички банки са изнервени и никой не купува. Приказва се, че са започнали опашки пред „Блекс“ и главния офис на „Виктория“ в центъра.
Двамата мъже ахнаха.
— Изпрати някой да провери за „Виктория“! — Мак бързо излезе.
— Господи Боже — помисли Токс и стомаха му се обърна. — Господи Боже, ако започне натиск и срещу „Виктория“ целият содомитски остров ще пропадне и моите спестявания заедно с него.
— Искаш ли да я извикам? — попита секретарката му. Тя се мотаеше наоколо.
— Кой? О, по дяволите, Пег, бях забравил. Да — извикай Дракона.
Драконът беше съпругата на издателя, Монг Па-ток, настоящата глава на просторната Монг фамилия, която притежаваше този вестник, три китайски вестника и пет списания, чийто предшественици датираха от най-ранните дни на колонията. Предполагаше се, че Монг имаха потомци от първия редактор — собственик и издател на вестника Морли Скинър. Историята твърдеше, че Дърк Струан е дал контрола върху вестника на Скинър в замяна на оказаната му помощ срещу Тейлър Брок и неговия син Горт. Говореше се, че Дърк Струан е провокирал дуел. Двамата мъже използвали окови при дуелирането. Преди доста години, Токс бе чул старата Сара Чен да разказва, че когато Брокс дошъл да прибере тялото на Горт, не могли да го познаят. Старата жена добави, че баща й, сър Гордън Чен, трябвало да мобилизира по-голямата част от „Чайнатаун“, за да предотвратят подпалването на складовете на „Струан“. Вместо тях Брок запалил Тай-пинг Шан. Само благодарение на големия тайфун, който се разразил тази нощ градът не изчезнал в пламъци — това е същият гибелен тайфун, който унищожил Грейт хаус на Дърк Струан, него самият и незаконната му жена — китайка, Мей-мей.
— Тя е на втора линия.
— Е? О! Добре, Пет. — Токс въздъхна.
— А, мистър Токс, чаках да се обадите?
— Какво мога да направя за вас или мистър Монг?
— Вашите репортажи от вчера и днес, че слуховете за „Хо-Пак“ са несъстоятелни и започнати от тай-панове и от други банки. Виждам още за днес.
— Да. Хаплей е доста сигурен в това.
— Аз и съпругът ми чуваме, че това не е вярно. Никакви тай-панове или банки не пускат или не са пускали слухове. Може би ще е уместно да се прекрати тази атака.
— Това не е атака, мисис Монг, само мнение. Вие много добре знаете, колко са податливи китайците на слухове. „Хо-Пак“ е състоятелна и силна, толкова, колкото и всяка друга банка в колонията. Чуваме, че тези слухове са започнати от…
— Не от тай-панове и не от големи банки. Моят съпруг и аз не искаме такова отношение. Моля да го промените — каза тя и той почувства в гласа й гранитната им позиция.
— Това е редакторска политика и аз я контролирам — каза намръщен той.
— Ние сме издателите. Вестникът е наш. Казваме ти да спреш и трябва да го направиш.
— Заповядате ли ми?
— Разбира се, че е заповед.
— Много добре. Ще бъде спряно.
— Добре!
Отсреща затвориха. Крисчън Токс запрати молива си в стената и започна да псува. Секретарката му въздъхна и дискретно затвори вратата. Когато Токс се успокои помоли Пег за кафе.
— Мак! Мартин!
Токс се върна на мястото си. Избърса потта от лицето си, запали цигара и смукна дълбоко дима.
— Да, Крис? — попита Хаплей.
— Мартин, остави статията, която ти поръчах и напиши друга за банковото дело в Хонконг и необходимостта от някаква банкова застраховка…
Двамата мъже зяпнаха срещу него.
— Нашият издател не харесва подхода ни към слуховете.
Мартин Хаплей се изчерви.
— Добре, да го шибам! Ти сам чу момчетата на партито в тай-пана!
— Това не доказва нищо. Нямаш доказателство. Прекратяваш този подход. Не е доказано и аз не мога да го отстоявам.
— Но, аз…
Вратът на Токс стана лилав.
— По дяволите, спираш — ревна той. — Разбра ли?
Хаплей понечи да каже нещо, но спря. Задавен от гняв той се обърна и тръгна. Прекоси стаята, рязко отвори входната врата и я затръшна след себе си. Крисчън Токс въздъхна.
— Това момче има отвратителен характер!
Той си загаси фаса и веднага запали друга цигара.
— Господи, много пуша! Сигурно някой й се е обаждал, Мак. Какво би поискал ти за отплата, ако си мисис Дракон Монг?
Мак изведнъж светна.
— Членство с право на глас в „Търф клъб“!