— Отиди при главата на тази класа!
Сингх, индийски репортер, влезе с около метър дълъг телекс.
— Може да ти дотрябва това, Крис.
Бяха серии от репортажи на Рютърс от Средния Изток.
Техеран 08.32 часа: Дипломатически източник докладва за внезапни съветски военни маневри, започнали по тяхната северна граница близо до богатата с петрол област на Азербайджан, където са избухнали нови вълнения. Съобщава се, че Вашингтон е искал разрешение да изпрати наблюдатели на мястото на събитието.
Следващият:
Тел Авив 06.00 часа: Късно миналата вечер потвърди Кнесет, е бил финансиран нов проект за напояване и за допълнително отклоняване на води от река Йордан към южната част на пустинята Негев. Незабавно последва враждебна реакция на Йордания, Египет и Сирия.
— Негев? Новият заклеймен атомен завод не беше ли в Негев? — попита Токс.
— Да. Ето ти сега друга великолепна добавка към масата за мирни преговори. Дали водата е за там?
— Не зная, Мак, но със сигурност това ще пресуши не малко йордански и палестински гърла. Вода, вода отвсякъде, но нито капка за къпане. Моля се на Бога да завали. Сингх, подреди тези репортажи и ще ги поместим на последна страница. Те няма да продадат и един проклет брой на вестника. Изготви продължение за Бившите вълци за първа страница: „Полицията предприе обстойно разследване, но злонамерените престъпници, отвлекли мистър Джон Чен, продължават да се измъкват. Според източници близки до семейството на баща му, компрадора «Струан», не е получавано писмо с искане за откуп, но неминуемо се очаква такова. «Чайна гардиън» моли читателите си да сътрудничат в залавянето на тези демони…“ И неща от този сорт.
В Абърдийн, Спектакълс Уу видя старата жена да излиза от блока с квартири под наем. Носеше пазарска кошница и тръгна по шумната тясна улица. Започна внимателно да я следи, доволен от себе си. Докато я чакаше да се покаже отново завърза разговор с уличен продавач, чието постоянно работно място беше на улицата. Продаваше чай и купички оризова каша. Уу си поръча една купичка и докато ядеше продавачът му разказа за старата жена. Ах Там живеела в махалата от миналата година. Пристигнала в колонията от малко селце близко до Кантон заедно с голяма емигрантска вълна, преминала през границата миналото лято. Нямала никакво семейство и семейството, в което работи няма син на възраст около двадесет години, независимо, че я беше видял с млад мъж рано тази сутрин.
— Тя каза, че селото, от което идва се казва Нинг-ток…
В този момент Уу почувства, че късметът му е заработил. Нинг-ток беше селото, от което неговите родители бяха дошли и той говореше техния диалект.
Сега беше на двадесет крачки след нея и наблюдаваше как тя блестящо се пазареше за зеленчуци, избирайки най-хубавият пресен лук и марулки, всичко откъснато преди няколко часа от градините в Новите територии. Купи съвсем малко, от което той разбра, че семейството, в което работи е бедно. След това застана пред сергията за птици с наредени едва живи, мършави пилета натъпкани нагъсто в кафезите с вързани крака. Закръгленият собственик на сергията бъбреше с нея. И двамата с удоволствие говореха мръсотии, обидни думи. Понеже беше добра, солена в приказките търговка, собственикът й позволи да му обръсне печалбата.
— Хей, мистър Полтримън — подвикна Уу, — и аз искам пиле на същата цена. Ето това! — той показа хубава птица и не обърна внимание на мърморенето на търговеца. — Сестро — каза й той любезно, — ти ми спести доста пари. Искаш ли да те почерпя чай докато чакаме да ни изчистят пилетата?
— А благодаря, да, старите ми кости са изморени. Да отидем! — Кривите й пръсти посочиха към отсрещната сергия. — Оттам можем да наблюдаваме, за да получим това, за което сме платили.
Продавачът пак измърмори мръсотия и те се засмяха.
Тя с бутане си проправи път през хората, пресече улицата и седна на пейка пред сергията, поръча чай и кейк и започна да разказва на Уу, колко много мрази Хонконг и живота между непознати. Беше му много лесно да я спечели, използвайки някоя и друга дума от диалекта в Нинг-ток и след това се престори на изненадан, когато тя превключи на него. Каза му, че е дошла от същото село и че е хубаво да срещнеш съсед след толкова месеци с чужди хора! Каза му, че е работила в едно и също семейство от седемгодишна възраст. Но за нещастие, преди три години нейната господарка — детето, което самата тя отгледала — умряла.