— Предполагам имаш хубава новина за Крос. Той е в много скапано настроение.
— Ти също ли участваш в това съвещание?
— Страхувам се, че да.
Роузмънт се зачерви.
— По дяволите, исках лична среща.
— Аз не съм случаен човек.
— Ти сигурно не си, Робърт. И Брайън и всички останали. Но някое копеле е.
Чувството за хумор на Армстронг изчезна.
— О?
— Не. — Роузмънт не каза нищо повече. Той знаеше, че е засегнал англичанина, но не го беше грижа. Това е истината, горчиво помисли той. Колкото по-рано го разберат проклетите англичани, толкова по-добре.
Асансьорът спря. Тръгнаха надолу, по коридора и Брайън Куок ги въведе в кабинета на Крос. Роузмънт чу, как секретът щракна зад гърба му.
— Поисках лична среща, Родж.
— Тя е лична. Робърт и Брайън не са чужди. Какво мога да направя за теб, Стенли? — Крос беше хладно любезен.
— О’кей, Родж, днес имам дълъг списък за теб: първо, си загазил заедно с мен 100 процента, целият ми отдел, до директора във Вашингтон. Наредено ми е да ти предам, наред с другото, че твоят шпионин този път е надминал себе си.
— О?
Тонът на Роузмънт беше рязък.
— За начало, току-що разбрахме от един от нашите източници в Кантон, че Фонг Фонг и всичките ти момчета са ударени миналата вечер. Прикритието им го няма — тях вече ги няма.
Армстронг и Брайън Куок бяха шокирани. Крос се взираше в лицето на Роузмънт, но не откри нищо там.
— Сигурно е твоят шпионин, Родж. Сигурно е посочен в папките на А. М. Г.
Крос погледна към Брайън Куок.
— Използвай спешния код. Провери сведението!
Роузмънт повтори:
— Горките момчета, ликвидирали са ги.
— Ще проверим. Следващото?
— Следващото: цялото съдържание в папките на А. М. Г. се разнася из секретните служби в Лондон.
— Да са проклети всички изменници — промърмори Армстронг.
— Така казах и аз, Робърт. Още: А. М. Г. не е умрял при нещастен случай.
— Какво?
— Никой не знае кой, но всички знаем защо. Моторът е ударен от автомобил. Не се знае каква е била колата, нито номерът, няма свидетели, няма нищо, но е бил ударен — разбира се насочен оттук.
— Тогава защо не съм информиран? Защо от теб идва информацията? — попита Крос.
Тонът на Роузмънт стана още по-остър.
— Току-що говорих с Лондон. Сега там е малко след 5.00 часа сутринта и твоите хора са решили да ти съобщят, като отидат в офиса си, след приятна закуска с бекон и яйца и проклетия ви чай!
Армстронг хвърли бърз поглед на Крос и примига при вида на лицето му.
— Твоето… твоето становище е разбираемо, Стенли. — Каза Крос. — Следващото?
— Снимките, които ви дадохме — на хората, които убиха Ворански… какво стана?
— Наблюдавахме квартирата им. Двамата не се появяваха и аз наредих да се обискира. Прегледахме мястото стая по стая, но не открихме човек, който да прилича на някой от снимката. Тършувахме два часа и не открихме тайни врати или нещо от сорта. Нямаше ги там. Вероятно твоят човек е направил грешка.
— Не този път. Марти Повиц беше сигурен. Претърсихме мястото веднага щом дешифрирахме адреса, но известно време квартирата не е наблюдавана. Мисля, че са били предупредени, отново от твоя шпионин. — Роузмънт извади копие от телекс и му го подаде. Крос го прочете, почервеня и го подаде на Армстронг.
Дешифрирано от Директора, Вашингтон, до Роузмънт, пълномощен директор подразделение Хонконг: Съндърс МИ–6 ще донесе заповед от Източник, Лондон, че трябва да отидеш с него в петък, за да свидетелстваш при предаването на документите и да вземеш незабавно копие от тях.
— Ти ще получиш копие от това днес с пощата, Родж, — каза американецът.
— Мога ли да задържа това? — попита Крос.
— Разбира се. Между другото, ние също следим Дънрос. Ние…
Крос се вбеси.
— Имате ли нещо против да ни оставите и да не се намесвате!
— Казах ти, че си в лайна, Родж! — Роузмънт постави друга каблограма на бюрото.
Роузмънт, Хонконг. Ще предадеш тази каблограма на началник на СИ, лично. До следващо нареждане Роузмънт е оторизиран да продължи, независимо, да съдейства за откриване на неприятел, по какъвто начин сам избере. Той, обаче, трябва да се съобразява със закона и да ви информира лично за действията си. Източник 8–98/3.