— Боже, какво става?
— Хрушчов играе истинска игра с Иран — постоянен съветски прицел, нали? Мисли си, че има предимство. Нали е на неговата граница и линиите за комуникация са къси, за разлика от нашите. Вчера службите на шаха разкрили подготвянето на „Демократично социалистическо въстание“, което трябвало да избухне следващите дни в Азербайджан. Така че в Пентагона са като настръхнали котки. Ако Иран бъде изпуснат, след него ще отиде и целият Персийски залив, после Саудитска Арабия, това ще спре петрола за Европа.
— Шахът е имал проблеми и преди. Това не е ли едно от твоите изхвърляния?
Американецът се намръщи.
— Хрушчов отстъпи за Куба — за първи път — защото Дж. К. не блъфираше и единственото нещо, от което комунистите разбират, е силата. Голямата, масирана, честна сила! Големият Хрушчов и този път ще е по-добре да отстъпи или ще си получи главата на тепсия.
— Ще рискуваш ли да изгърми цял свят заради някакъв неграмотен, разпасан, фанатизиран твърдоглавец, който сигурно има някакво право да постъпва така?
— Не се занимавам с политика, Родж, интересува ме победата. Иранският петрол, петролът на Персийския залив, на Саудитска Арабия е кръвта на Запада. Няма да позволим врагът да се докопа до него.
— Ако пожелаят ще го имат.
— Не, този път, няма да могат. Ще приложим операция „Драй ран“. Идеята е да влезем сериозно, да ги изплашим и бързо да се изтеглим, тихомълком, така че да го разбере само врагът, и по-специално не проклетите либерали, парламентаристи и журналисти. Пентагонът е на мнение, че Съветите не допускат, че можем да реагираме толкова бързо, масирано и от толкова далеч, така че сигурно ще изпаднат в шок и ще покротуват до следващия път.
Настъпи неловко мълчание.
Крос нервно барабанеше с пръсти по бюрото.
— Какво се очаква от мен да правя? Защо ми казваш тези неща?
— Имам нареждане. Искат всички началници на съюзнически СИ да знаят, защото ако има вълнения на симпатизанти, както обикновено, добре координирани действия с тълпа под наем за бунтове, трябва да имате готовност. От папките на А. М. Г. се разбира, че „Севрин“ се е активизирала тук — може да има връзка с тези събития по границата. Освен това вие сте ни жизнено необходими — задната врата за Китай, за Владивосток и за цяла източна Русия — нашият най-кратък път за техните тихоокеански морски бази и бази за атомни подводници. — Роузмънт извади нова цигара, пръстите му трепереха. — Слушай, Родж, дай да забравим всички вътрешни недоразумения, а? Може би ще можем да си помагаме един на друг.
— Какви атомни подводници? Те още нямат атомни подводници й…
— Боже Господи! — избухна Роузмънт. — На вас главите в задниците ли са ви? Вие говорите за намаляване на напрежението и се опитвате да ни сложите намордник, а те се присмиват. Имат атомни подводници и ракетни и морски бази навсякъде по бреговете на Охотско море! — Роузмънт се изправи и отиде до огромната карта на Китай и Азия, която заемаше почти цялата стена и посочи полуостров Камчатка на север от Япония… — Петропавловск, Владивосток — те имат гигантски бази по цялото Сибирско крайбрежие, тук в Комсомолск по устието на река Амур и на остров Сахалин. Но Петропавловск е голямата база. След десет години, това ще бъде най-голямото военно пристанище в Азия с летища, атомно защитени писти за излитане на военни самолети и ракетни силози. И са заплаха за цяла Азия — Япония, Корея, Китай, Филипините — да не забравяме Хавайските острови и нашия Западен Бряг.
— Щатите превъзхождат и винаги ще превъзхождат Съветите. Ти просто отново пресилваш нещата.
Роузмънт се наежи.
— Хората ме наричат ястреб. Но не съм. Просто съм реалист. Те са в бойна готовност. Нашите ракети с голям обсег на действие имат за прицел всички. — Той се спря и щеше да се ритне, за това че беше се разприказвал. — Да, ние знаем много от това, което правят, в момента и по дяволите, да не мислиш, че правят плугове.
— Мисля, че грешиш. Те не искат повече от нас война.
— Искаш ли доказателство? Ще го имаш утре, веднага щом се освободя! Ако ти докажа, ще си сътрудничим ли по-добре?
— Според мен и сега си сътрудничим добре.
— Ще подобрим ли сътрудничеството?
— Както желаеш. Източникът иска ли да реагирам по някакъв определен начин?
— Не, само да имате готовност. Предполагам, че днес всичко ще се изясни по каналния ред.