— Да. — Крос изведнъж стана много любезен. — Какво всъщност те безпокои, Стенли?
Враждебността на Роузмънт изчезна.
— Миналата вечер загубихме една от най-добрите структури в Източен Берлин, много добри момчета. Мой приятел имаше вземане-даване с нас, дейността му бе свързана с нещата тук и сме сигурни, че се споменава в документите на А. М. Г.
— О, съжалявам. Да не става въпрос за Том Оуен?
— Не. Той напусна Берлин миналия месец. Казва се Франк О’Конъл.
— Не го познавам. Тъжно е.
— Слушай, Родж, това с шпионина е гадна работа — той се изправи и отиде до картата. Дълго време гледа там. — Знаеш ли за Имен?
— Извинявай?
Роузмънт почука с пръст на картата. Градът беше навътре в сушата, на 180 мили северно от Владивосток на железопътен възел.
— Индустриален център, железници, много заводи.
— И какво?
— Знаеш ли за летището там?
— Какво летище?
— Подземно, всичко под земята, извън града, изградено в гигантския лабиринт на естествени пещери. Трябва да е едно от чудесата на света. Цялата база е изградена от японски и нацистки военнопленници през 1945–47 години. С място за 2 500 самолета, екипажи и обслужващ персонал. С противобомбена и противоатомна защита, с осемдесет писти, които водят към друга гигантска. На едно от нашите момчета е отнело девет часа, за да я обиколи с кола. Това е през 1946 година — как ли изглежда сега?
— Подобрено — ако съществува.
— Сега е действащо. Няколко наши и ваши момчета, разузнавачи, а дори и някои от водещите журналисти знаеха за него още през ’46 година. Но защо е това затишие сега? Тази база сама по себе си представлява заплаха за всички ни и никой не писка за нея. Дори Китай, а те, абсолютно съм сигурен — знаят за Имен.
— Не мога да ти отговоря.
— Аз мога. Сигурен съм, че тази информация нарочно е погребана, заедно с още много други такива. — Американецът се изправи и се протегна. — Господи, целият свят отива по дяволите, а аз имам страхотно главоболие. Знаеш ли някой добър доктор?
— Опитвал ли си доктор Томас на „Педър стрийт“? Аз се лекувам при него.
— Не мога да го понасям. Кара те да чакаш на опашка — не записва предварително за преглед.
Телефонът позвъня и Крос го вдигна.
— Да? — Роузмънт наблюдаваше Крос внимателно. — Само за момент, Брайън. Стенли, свършихме ли?
— Разбира се. Само още няколко рутинни неща.
— Брайън, ела заедно с Робърт, веднага щом се качиш горе. — Крос затвори телефона. — Не можахме да се свържем с Фонг Фонг. Вероятно си прав. Ще бъдат обявени след четиридесет и осем часа за ЛВМ или ЛВЗ.
— Не те разбирам.
— Липсващи Вероятно Мъртви или Липсващи Вероятно Заловени.
— Неприятно. Съжалявам за лошата новина.
— Джос.
— Заради операция „Драй ран“ и папките на А. М. Г. не можем ли да вкараме Дънрос в предварителен арест?
— Изключено.
— Ще направя такова предложение. Между другото, Ед Ланган от ФБР и неговите хора установиха съществуване на връзка между Банастазио и Бартлет. Той притежава солиден процент акции на „Пар-Кон“. Казват, че парите за последното окрупняване на компанията били негови и че сегашното й състояние се дължи на неговите пари.
— Нещо за визитата на Бартлет и Чолок в Москва?
— Най-многото, до което стигнахме беше, че са отишли там като туристи. Може наистина да е така, а може и това да е прикритие.
— Нещо за оръжието?
Тази сутрин Армстронг разказа на Крос теорията на Питър Марлоу и той нареди незабавно да започне следене на Фор Фингър Уу, като предложи голяма награда за получаване на информация.
— От ФБР са сигурни, че е натоварено в Лос Анжелос. Не са имали проблеми, защото хангарът на „Пар-Кон“ е без наблюдение от органите на сигурността. Проверили са и серийните номера, които ни дадохте. Те са от партида „изчезнали“ по пътя между предприятието и Кемп Пендълтън — това е параходното депо в южна Калифорния. Може да сме се натъкнали на канал за контрабанда с оръжие. Последните шест месеца над седемстотин М14 са в графа „изчезнали“. Като говорим за това… — Той спря при дискретното почукване на вратата. — Роузмънт видя как натисна копчето. Вратата се отвори и Брайън Куок влезе вътре заедно с Армстронг. Крос им посочи столовете. — Като говорим за това, спомняш ли си случая CARE?
— Предполагаемата корупция тук в Хонконг?