— Точно това. Можем да ти предложим следа, по която да тръгнеш.
— Добре. Робърт, ти се занимаваше с този случай, нали?
— Да, сър. — Робърт Армстронг въздъхна. Преди три месеца един от заместниците на консула в Консулството на САЩ бе поискал от ЦИД разследване ръководството на благотворително мероприятие, за да се види дали някои администратори не заделят с лека ръка част от средствата за лични облаги. Разследването и разпитите бяха още в процес. — Какво имаш по въпроса, Стенли?
Роузмънт бръкна в джоба си и извади напечатан лист. Там имаше три имена с адреси. Томас К. К. Лим (Форинър Лим), Мистър Так Чоу-лан (Биг Хендс Так), Мистър Ло Таи-лин (Бактуут Ло), Рум 720, Принцес билдинг, Центъра.
— Томас К. К. Лим е американец, добре поставен и с добри връзки във Вашингтон, Виетнам и Южна Америка. Има бизнес с другите двама от този адрес. Имаме сведение, че е замесен в две тъмни сделки с АИД, а този Биг Хендс Так е вътре в случая CARE. Това не е за нашето ведомство, така че сведението е ваше. — Роузмънт вдигна рамене и отново се протегна. — Може да излезе нещо. Целият свят гори, но пак трябва да се занимаваме с мошеници! Побъркана работа! Ще поддържам връзка. Съжалявам за Фонг Фонг и вашите хора.
Той си тръгна.
Крос разказа в резюме на Брайън Куок и Армстронг какво му бе казано за операция „Драй ран“.
— Някой ден един такъв побъркан янки ще направи грешка. Глупаво е да се посяга към атомно оръжие за такива сплашващи операции — подметна Брайън.
Крос ги погледна.
— Искам да пипна този шпионин. Искам го преди ЦРУ да го е разкрил. Ако първи се доберат до него… виж се с Дънрос. Кажи му, че смъртта на А. М. Г. не е злополука и че е опасно, да не излиза без наша охрана. При никакви обстоятелства. Кажи му, че предпочитам да ни предаде папките по-рано, под секрет. След това няма да има от какво да се страхува.
— Да, сър. — Брайън Куок знаеше, че Дънрос ще направи каквото реши, но си замълча.
— Нашето нормално занимание с планирани бунтове ще обхване всички странични продукти от иранския проблем и от операцията „Драй ран“. Както и да е, сигнализирай в ЦИД. Той спря.
Робърт Армстронг се мръщеше над листа, който Роузмънт беше дал.
— Какво има Робърт?
— Цу-ян нямаше ли офис в Принс билдинг?
— Брайън?
— Проследихме го няколко пъти дотам, сър. Посети бизнес партньор. — Брайън Куок потърси в паметта си. Името Нгъ, Ви Си Нгъ, с прякор Фотографа Нгъ. Стая №721. Проверихме, но всичко беше наред. Ви Си Нгъ ръководеше „Ейжън енд Чайна шипинг“ и около петдесет други спомагателни дейности. Защо?
— Този адрес е на 720. Цу-ян може да е свързан с Джон Чен, окръжието, Банастазио, Бартлет — даже с Бившите вълци, — каза Армстронг. Крос взе листа.
— Робърт вземи група и веднага провери 720 и 721.
— Не е мой район, сър.
— Много си прав! — Крос беше подчертано саркастичен. — Да. Знам това. Ти, Робърт, си ЦИД Каулуун, не Центъра. Въпреки това, аз те упълномощавам да направиш обиска. Заминавай и го направи. Веднага.
— Да, сър. — Армстронг излезе, зачервен от яд. Тишината натегна.
Брайън Куок чакаше стоически. Крос си избра, без да бърза, цигара и я запали, след това се облегна назад.
— Брайън, мисля, че Робърт е шпионинът.
28
Робърт Армстронг и униформен полицейски сержант слязоха от колата и се насочиха през тълпата към търбуха на „Принс Ъркейд“ с нейните бижутерски и сувенирни магазинчета, магазини за камери и магнетофони, натъпкани с последните чудесии на електронната техника, разположени на приземния етаж на старомодна сграда с офиси. Проправиха си път към редицата асансьори и се присъединиха към рояка от чакащи хора.
Слязоха на седмия етаж. Коридорът беше тесен, мръсен с врати от двете му страни. Армстронг се загледа в дъската. Стая №720 беше с надпис, „Пинг-синг уах дивелопментс“, №721, записана като „Ейжън енд Чайна шипинг.“ Тръгна тромаво надолу по коридора, следван от сержант Йа.
Китаец на средна възраст облечен с бяла риза и тъмен панталон излезе от стая 720. Той ги видя, побледня и се шмугна обратно вътре. Когато Армстронг стигна до вратата очакваше да я намери заключена, но не беше и той рязко я отвори. Точно в този момент мъжът с бялата риза изчезваше през задната врата, друг мъж щеше да го прескочи в бързината. Задната врата се затръшна и секрета щракна.
Армстронг въздъхна. Видя две рошави секретарки в неугледния разхвърлян апартамент от три канцеларии. Те срамежливо го гледаха, едната с пръчиците за ядене, увиснали в ръката й над купичката с пиле с нудълс. Нудълсите се измъкнаха от пръчиците и паднаха обратно в супата.