— Добър ден — поздрави Армстронг.
Двете жени го гледаха зяпнали, обърнаха се към сержанта, после отново към него.
— Кажете, моля, къде са мистър Лим, мистър Так и мистър Ло?
Едното момиче вдигна рамене, другото започна отново шумно да се храни. Апартаментът беше разхвърлян и неподдържан. Имаше два телефона, натрупани навсякъде хартии, пластмасови чаши, мръсни чинии, купички и използвани пръчици за ядене. Чайник и чаши за чай. Пълни до горе кошчетата за боклук.
Армстронг извади заповедта за обиск и им я показа. Момичетата само го гледаха. Раздразнен Армстронг ги запита грубо:
— Говорите ли английски?
И двете скочиха.
— Да, сър.
— Добре. Дайте си имената на сержанта и отговорете на въпросите му. Тря…
В този момент задната врата отново се отвори и двамата мъже бяха вкарани в стаята от униформени полицаи, които ги бяха изненадали на задния вход на сградата.
— О, много добре. Хубава работа свършихте. Благодаря ви. Вие къде се бяхте запътили?
Двамата започнаха едновременно да протестират на звучен кантонезки.
— Веднага млъкнете! — изръмжа Армстронг и те престанаха. — Кажете си имената! — Те го гледаха втренчено. Той повтори на кантонезки и додаде: — и да не сте посмели да излъжете, защото ще побеснея.
— Той е Так Чоу-Ян — каза този с развалените зъби, сочейки към другия.
— Твойто име как е?
— Ъ-ъ, Ло Тап-соп, сър. Но аз нищо не съм направил…
— Ло Тап-соп? Не е ли Ло Тап-лин?
— Господин суперинтендант, това е брат ми.
— Той къде е?
Мъжът с развалените зъби вдигна рамене.
— Не зная. Моля, какво ста…
— Къде се бяхте забързали, Бактуут Ло?
— Бях забравил за една среща, сър. О, беше много важна. Належащо е, сър, ще изгубя състояние, ако не отида веднага. Почитаеми…
— Не! Ето заповедта за обиск. Ще обискираме тук и ще взе…
Двамата започнаха да протестират. Армстронг ги пресече безцеремонно.
— Искате ли моментално да ви закараме до границата и да ви депортираме?
Двамата побледняха и направиха отрицателен знак с глава. Армстронг посочи с пръст към по-младия мъж.
— Отговаряй, мистър Бактуут Ло! Къде е Томас К. К. Лин?
— В Южна Америка, сър — нервно отговори Ло.
— Къде по-точно?
— Не зная, сър, ние само споделяхме офиса. Това е шибаното му бюро. — Бактуут Ло нервно посочи бюрото в ъгъла на стаята. Беше разхвърляно, имаше кантонерка и телефон. — Нищо лошо не съм направил, сър. Форинър Лим е от Голдън Маунтън. Фор Казън Так току-що нае неговото място, сър. Лим идва и си отива, когато си иска и няма нищо общо с мен. Той лош криминален ли е? Ако има нещо, аз нищо не зная!
— Тогава защо знаеш за кражбите от програмата CARE? Информатори ни дадоха доказателства, че всички сте крали пари от благотворителната програма за гладуващи деца и жени!
И двамата започнаха да защитават невинността си.
— Достатъчно! Съдията ще реши! Сега ще дойдете в полицейското управление и ще напишете показания. — После се обърна на английски. — Сержант, закарай ги в управлението. Ефрейтор, хайде…
— Почитаеми сър — започна Бактуут Ло на лош английски, — ако аз може говори в офис насаме, моля? — Посочи към вътрешния, също толкова мръсен и разхвърлян офис.
— Добре.
Армстронг последва Ло, извисил се доста над него. Мъжът нервно затвори вратата и започна бързо и много тихо да говори на кантонезки.
— Не зная нищо. Ако има нередности то е работа на другите двама. Аз съм честен бизнесмен, който иска да спечели пари и да изпрати децата си да следват в Америка.
— Да. Разбира се. Какво искаше да ми кажеш насаме, преди да тръгнете за полицейското управление.
Мъжът нервно се усмихна, отиде до бюрото и започна да отключва едно чекмедже.
— Ако има някой виновен, това не съм аз, сър. Не зная нищо за каквото и да било. — Той отвори чекмеджето. Беше пълно със стари, червени, 100-доларови банкноти. Бяха на пачки по хиляда.
— Ако ме пуснете, сър — той посочи парите. Армстронг изведнъж ритна чекмеджето и стисна върховете на пръстите му. Ло изви от болка, дръпна с другата ръка чекмеджето, нареждайки: — О, ръката ми…