Армстронг завря лицето си в неговото.
— Слушай, проклето лайно, престъпление е да предлагаш подкуп на полицай и ако само посмееш да кажеш, че смазаните ти пръсти са полицейска бруталност, аз лично ще ти смажа висулките!
Той се облегна на бюрото, сърцето му думкаше, гадеше му се, ядосан на изкушението от вида на толкова пари. Колко лесно беше да ги вземе, да си плати дълговете и да има предостатъчно за борсата и за състезанието в събота, а след това да изчезне от Хонконг, преди да е станало късно.
Много по-лесно е да вземеш, отколкото да устоиш — този път и хилядите други пъти. Трябва да има 30–40 хиляди в това чекмедже. И щом има едно пълно, значи има и други и ако притисне това копеле, ще донесе още десет пъти по толкова.
Армстронг се пресегна и грубо хвана мъжа за ръката. Той отново изписка. Върхът на единия пръст беше на каша и Армстронг помисли, че Ло сигурно ще изгуби няколко нокътя и доста болки ще изтърпи, но тава щеше да е всичко. Беше ядосан, че изгуби контрол, но и уморен.
— Какво знаеш за Цу-ян?
— Какво? Аз? Нищо. Кой Цу-ян?
Армстронг го сграбчи и го разтърси.
— Цу-ян! Контрабандистът на оръжие Цу-ян!
— Нищо, сър!
— Лъжец! Цу-ян, който посещава мистър Нгъ от съседната врата!
— Цу-ян? О този ли? Контрабандистът? Не знаех, че е контрабандист на оръжие! Винаги съм мислил, че е бизнесмен. Той също е северняк, като Фотографа Нгъ…
— Кой?
— Фотографа Нгъ, сър. Ви Си Нгъ от съседната стая. Той и този Цу-ян никога не влизат при нас и не говорят с нас… Ох, трябва ми доктор… ох ръката ми…
— Къде е Цу-ян сега?
— Не зная, сър… ох, ръката ми… кълна се не зная… ох.
Армстронг го блъсна на един стол и отвори вратата.
Тримата полицаи и двете секретарки мълчаливо гледаха.
— Сержант, заведи този негодник в полицейското управление и да се подведе под отговорност за опит за подкуп на служебно лице. Погледни тук… Той му кимна с глава да влезе и му посочи чекмеджето.
Очите на сержант Йа се разшириха при вида на парите.
— Пребройте парите и накарайте двамата да се подпишат, че са точно преброени, вземете ги с вас и ги предайте в управлението.
— Да, сър.
— Ефрейтор, започвай да проверяваш папките. Аз отивам в съседната стая и ще се върна скоро.
— Да, сър.
Армстронг излезе веднага. Той знаеше, че тези пари бързо ще бъдат преброени, също и всички останали, които ще открият в офисите. Количеството за предаване скоро ще бъде уговорено от сержант Йа, Ло и Так, а останалите разделени между тях. Ло и Так ще сметнат, че му се полага голямата част, а неговите хора биха го взели за луд, ако не стане така. Няма значение. Парите бяха откраднати, сержант Йа и хората му бяха добри полицаи и техните заплати абсолютно несъответстващи на отговорностите им. Малко парички няма да им навредят.
Няма ли?
„В Китай трябва да постъпваш прагматично“ — каза си сериозно той, чукайки на съседната врата с номер 721. Влезе вътре. Красива секретарка вдигна поглед от обеда си — купичка чисто бял ориз, пушено свинско месо и цветно зеле, приготвено на пара.
— Добър ден. — Армстронг показа служебната си картата. — Искам да се видя с мистър Ви Си Нгъ, моля.
— Съжалявам, сър — каза момичето на доста добър английски, гледайки го смутено. — Той излезе. Отиде на обяд.
— Къде?
— В клуба си, мисля. Той… той няма да се върне до пет часа днес.
— Кой клуб?
Тя отговори. Не беше чувал за такъв клуб, но това не значеше нищо, защото тук имаше стотици най-различни частни китайски клубове.
— Как се казвате?
— Вирджиния Тонг, сър.
— Имате ли нещо против, да разгледам наоколо? — забеляза, че тя го стрелна нервно с очи. — Ето заповед за обиск.
Тя взе заповедта и я прочете.
— Мислите ли да чакате до пет часа? — попита го тя.
— Ще разгледам сега, набързо.
Тя вдигна рамене, изправи се и отвори съседния офис. Беше малка стая, само разхвърляно бюро, телефони, кантонерка с папки, афиши по стените и разписания на кораби. Имаше две врати за излизане от този офис и една за задния изход. Той отвори вратата, която беше откъм стая 720, оказа се влажна, миришеща лошо тоалетна с мръсна мивка вътре. Задната беше залостена. Той дръпна лостчето, отвори и излезе на мръсно стълбище, което служеше за авариен пожарен и алтернативен изход от сградата. Затвори вратата и отново я залости. През цялото време Вирджиния Тонг го наблюдаваше. Последната врата на отсрещната стена беше заключена.