— Бихте ли отключили?
— Само мистър Ви Си има ключ оттам, сър.
Армстронг въздъхна.
— Аз имам заповед за обиск, мис Тонг и това ми дави право да разбия вратата, ако се наложи.
Той се отдръпна от вратата, готвейки се да я изкърти с рамо. Наистина ще го направя.
— Само… само за момент, сър — заекна тя. — Ще… ще видя дали… дали няма оставен ключ, преди да е излязъл.
— Добре. Благодаря.
Армстронг я гледаше, докато тя отваряше едно чекмедже на бюрото и се правеше, че търси, след това отвори друго, и трето и после, почувствала нетърпението му, намери ключа под една кутия с пари.
— А, ето го! — каза тя, сякаш изненадана. Вирджиния Тонг отключи и се дръпна назад. Тази врата се оказа двойна. Армстронг я отвори и подсвирна. Стаята пред него беше огромна и луксозна, постлана с дебел килим, с елегантна гарнитура от естествена кожа, мебели от палисандрово дърво и чудесни картини по стените. Той се заразхожда из помещението. Вирджиния Тонг го наблюдаваше от вратата. Изящното старинно от палисандрово дърво, украсено с кожа бюро беше голо, идеално полирано, отгоре беше поставена ваза с цветя и няколко фотоса в рамки, всичките на широко усмихнат китаец върху украсен с венец състезателен кон и една на същия китаец с вечерен костюм, ръкуващ се с губернатора, наблизо до тях се виждаше Дънрос.
— Това ли е мистър Нгъ?
— Да, сър.
Имаше още много качествена стереоуредба и висок коктейлбар. Друга врата извеждаше от тази стая. Той я бутна. Беше елегантна спалня с огромно, неоправено легло, покрит с огледало таван и непосредствено до спалнята, баня с парфюми, лосиони за след бръснене, блестящи модерни уреди и много съдове с вода.
— Интересно — каза той и погледна към нея.
Тя нищо не отговори, само тихо го наблюдаваше.
Армстронг видя, че е с найлонови чорапи, много стройна, с добре поддържани нокти и коса. Басирам се, че е скъпо струващ дракон. Той отклони погледа си. „Добре, — ако си богат и ти се иска да си имаш личен, таен апартамент за следобедно приятно кътче зад офиса си, няма закон, който да ти го забрани. Никакъв. И никакъв закон срещу привлекателни секретарки. Щастливи копелета. Не бих имал нищо против едно такова кътче.“
Той разсеяно отвори чекмеджето на бюрото. Беше празно. Всички останали също. След това мина и по нощните шкафчета и там нищо не откри. В един шкаф имаше скъпа камера и портативна осветителна екипировка, уреди за почистване, но нищо подозрително. Върна се в централното помещение, доволен, че нищо не е пропуснал. Тя продължаваше да го гледа и независимо, че я прикриваше, нервността й се усещаше.
„Разбираемо е. Ако бях на нейно място и моят шеф е някъде, а някакъв скапан бял е дошъл и си пъха носа навсякъде, аз също ще съм нервен.“
Погледът му се спря на коктейлбара. Ключът, оставен на вратичките го подмами. Той го отвори. Нищо особено. След това, добре тренираните му очи забелязаха ненормалната широчина на вратите. Само след миг разтвори фалшивите врати. Зяпна от учудване.
Вътрешните стени на барчето бяха покрити със снимки на „Скъпоценната врата“ в целия й блясък. Всяка фотография беше прилежно поставена в рамка с етикет, на който бе напечатано името и датата. Без да иска избухна в смях, след това се огледа. Вирджиния Танг беше изчезнала. Набързо прочете имената. Нейното беше третото отзад напред.
Едва удържа нов припадък от смях. Полицаят поклати безпомощно глава. Какво правят някои негодници само за развлечение — и някои мадами за пари! Всичко съм виждал, но това… Фотографа Нгъ, а? Ето значи откъде идва прякорът му.
След първоначалната изненада, той заразглежда фотосите. Всяка бе направена с един и същи обектив и от едно и също разстояние.
„Господи милостиви — помисли той след минута, изумен, че има значителна разлика помежду тях… искам да кажа, че ако забравиш какво гледаш, можеш да откриеш фантастична разлика в размера, формата и изобщо като цяло, разположението и изпъкналостта на «Перлата на входа», качеството и количеството на окосмяването на венериния хълм и… Айейа ето това е забележително. — Той погледна името. — Мона Люнг — къде преди беше чул това име? Любопитно, обикновено китайците смятат липсата на окосмяване за нещастие. Защо тук… о Господи! Наведе се към следващия етикет, за да се увери. Нямаше грешка. Винъс Пун. Айейа, значи това е нейната, ето как изглежда в действителност телевизионната звезда, която ежедневно предава толкова сладко, невинно и красиво.“