— Ох! — Тя нервно остави чашата си с кафе.
— Отвори го, Филип, но по-добре е да използваш носната си кърпа в… в случай, че има отпечатъци.
— Да, да разбира се, колко съм глупав!
Филип Чен изглеждаше много състарен. Сакото му бе закачено върху облегалката на стола, ризата мокра от пот. Откъм гърба му, през отворения прозорец, подухваше лек ветрец, но беше топло. Той внимателно използва нож от слонова кост за отваряне на писма.
— Да, така е… от Бившите вълци е. За… за откупа.
— Прочети го.
За Филип Чен, компрадор на „Ноубъл хаус“, поздрави. Информирам ви как да платите парите за откупа. 500 000 за вас са толкова без значение, колкото е писъкът на прасе в кланица, но за нас, бедните селяни, те ще са като богато наследство за гла…
— Лъжци! — изсъска Дайан, прекрасното й колие от злато и нефрит блещукаше на слабата слънчева светлина. — Като че селяни са го отвлекли и осакатили по такъв начин. Мръсни чужди бандити! Продължавай, Филип.
… богато наследство за гладуващите ни внуци. Това, че съобщи в полицията за нас е като да си се изпикал в океана. Сега да си мълчиш или животът на сина ти ще бъде застрашен, няма да го видиш и всичко лошо, което ще се случи ще е по твоя вина. Внимавай, защото наши очи ще те следят навсякъде. Ако се опиташ да ни измамиш, ще се случи най-лошото и вината ще е твоя. Ще ти телефонирам тази вечер в шест часа. Не казвай на никого, дори и на жена си. Между…
— Мръсни бандити! Мръсни курвенски синове! — избухна Дайан.
… междувременно приготви парите за откупа, да бъдат използвани банкноти от по 100 долара…
Филип Чен възмутено погледна часовника си.
— Нямам много време, за да отида в банката. Имам…
— Довърши писмото!
— Добре, скъпа, имай търпение — преумореното му сърце прескочи, като усети гнева в гласа й. — Къде бях стигнал? А да…
… банкноти. Ако изпълниш честно инструкциите, може синът ти да се прибере довечера…
— Господи, дано да е така.
Не се опитвай да се консултираш с полицията или да ни устройваш капан. Наши очи те гледат дори в този момент.
Той си свали очилата. Очите му бяха зачервени от умора. Челото му бе покрито с пот.
— Наши очи те гледат дори в този момент? Дали не е някой от слугите… или плащат на шофьора?
— Не. Разбира се, че не е. Та нали са с нас от години.
Той избърса изпотеното си лице, чувстваше се ужасно, искаше му се Джон да е на сигурно място, обратно у дома, искаше му се да го удуши.
— Това нищо не значи. Аз… по-добре е да съобщя в полицията.
— Забрави ги! Забрави ги, докато решим, какво да правим. Отиди в банката. Вземи само 200 000 — трябва да успееш да се спазариш за толкова. Ако изтеглиш повече, може да се изкушиш и да им ги дадеш тази вечер… ако наистина мислят да си изпълнят заканата.
— Да… много мъдро. Ако можем да се спазарим за толкова… Какво да правя с тай-пана? Мислиш ли, че трябва да го предупредя, Дайан? Той може да е в състояние да помогне.
— Ха! С какво? Имаме работа с бандити, не с чужди мошеници. Ако имаме нужда от помощ ще я търсим между нашите хора. — Очите й го пронизваха. — А сега по-добре ми кажи, какво всъщност е станало, защо беше толкова ядосан миналата вечер, защо оттогава си като зла котка с трън в задника и не се грижиш за бизнеса?
— Имах грижи с бизнеса — оправда се той.
— Колко акции купи? Акции на „Струан“? Възползва ли се от това, което тай-пан ни каза за предстоящия бум? Нали си спомняш предсказанието на Стария сляп Танг?
— Разбира се, разбира се, че си спомням! — заекна Филип. — Тайно удвоих нашите холдингови акции и също толкова тайно наредих на разни брокери да закупят още половината на това количество.
Пресметливият мозък на Дайан лумна при мисълта за голямата печалба и за лична, която тя ще си докара с всичките акции, които купи за своя сметка.
— И колко плати?
— Средно по 28.90.
— Ха! Според днешния вестник „Ноубъл хаус“ е отворил при цена 28.80 — каза тя с презрение, бясна, че е платил с пет цента по-малко на акция. — Трябваше да си на борсата тази сутрин, вместо да изпадаш в меланхолия и да се мотаеш тук, ще си проспиш живота.
— Не се чувствах добре, скъпа.
— Всичко започна от онази вечер. Какво те накара да изпаднеш в тази невероятна ярост?