— Нищо няма — той се изправи с намерение да избяга. — Нищ…
— Седни! Ще ми крещиш на мен, на мен, вярната ти съпруга пред лицето на прислугата! Ще ми бъде заповядвано в собствената ми дневна, като на обикновена никаквица? — гласът й започна да се извисява и тя продължи, инстинктивно усетила, че сега е моментът, сега, когато бяха сами в къщата, знаейки, че той е беззащитен и тя може да се наложи. — Ти мислиш, че е нищо това че ме обиди, мен, която ти даде най-хубавите години от живота си, работейки ти като роб и пазейки те двадесет и три години? На мен Мей-уей Т’Чънг, в чиито вени тече кръвта на Дърк Струан, която дойде при теб девствена, с имот във Ванчай, Норт Пойнт и дори на Лан Тао, с акции и дялове и с образование, получено в най-добрите английски училища. На мен, която никога не се е оплаквала от твоето хъркане и блудстване или за това, че даде бащинство на изчадието на танцьорката и го изпрати да се учи в Америка!
— Какво?
— О, зная всичко за теб и нея, и за всичките други гадни неща, които правиш, зная, че никога не си ме обичал, а само си искал богатството ми, използвайки ме за перфектна декорация на безцветния си живот…
Филип Чен се опита да не слуша, но не успя. Сърцето му се разхлопа. Мразеше скандалите и пискливия й глас, зави му се свят и вътрешностите му се обърнаха от вълнението. Опита се да я спре, но тя надделя, мачкайки го, обвинявайки го за най-различни флиртове.
— … ами твоят клуб?
— Какъв клуб?
— Китайският частен клуб за четиридесет и трима членове, наречен 74 в блок след „Педър стрийт“ с чревоугодник готвач от Шанхай, млади момичета, спални, сауни и средства за възбуждане на порочни стари мъже? А?
— Няма нищо такова — Филип Чен пелтечеше, ужасен, че тя знае за тези неща. — Това са…
— Недей да ме лъжеш! Ти даде 87 000 зелени долара в брой на Шити Т’Чънг и онези двама мазни твои приятели. Дори сега им плащаш месечно 4 000 ХК долара. Хонорари за какво? Ти по-добре… Къде мислиш, че отиваш?
Той седна хрисимо отново.
— Аз… аз бях — искам да отида до тоалетната.
— Всеки път, когато започнем да говорим, ти искаш да идеш в тоалетната! — След това, виждайки, че той е готов да избухне, тя превключи, гласът й стана помирителен и нежен. — Горкият Филип! Горкото момче! Защо беше толкова ядосан? Кой те засегна?
И той й разказа, веднъж започнал се почувства по-добре. Мъката, страховете и яростта му се стопиха. Каза й как отвори сейфа на Джон в банката, за намерените там писма до Линк Бартлет и ключ — дубликат от собствения му сейф в спалнята.
— Взех обратно всички писма — каза той, почти разплакан, — писмата са горе, можеш сама да ги прочетеш. Собственият ми син! Той ни е предал!
— Господи, Филип — ако тай-панът разбере, че ти и татко Чен-Чен водите… ако знаеше щеше да ни разори.
— Да, зная! За това бях толкова ядосан! По законите на наследството на Дърк той има право и начин да го направи. Щяхме да сме разорени. Но това не е всичко. Джон знаеше къде е тайният ни сейф в градината и…
— Какво?
— Да, и го е извадил — каза й за монетата.
— Айейа! — гледаше го шокирана, обхваната едновременно от ужас и екстаз. Защото сега, независимо дали Джон ще се върне или не, той се беше унищожил. Джон няма да е наследник сега! Сега нейният Кеви е Намбър Уан Сан и бъдещ компрадор на „Ноубъл хаус“! Страховете надделяха над възбудата и тя изстена: — Ако още съществува „Хаус ъф Чен“.
— Какво? Какво каза?
— Няма значение. Почакай малко, Филип, дай да помисля. Ох, скапано момче! Как е могъл да направи такова нещо, на нас, които цял живот го гледахме с любов. Ти… ти по-добре отивай в банката. Вземи 300 000 — в случай, че не можеш да се спазариш за по-малко. Трябва на всяка цена да върнем Джон. Дали монетата е в него или е в другия му сейф?
— Може да е в сейфа — може да е скрита в апартамента в Синклер Тауър.
Изразът на лицето й се промени.
— Как да претърсим апартамента, когато тя живее там? Тази негова жена? Тази проститутка Барбара! Ако тя заподозре, че търсим… — Изведнъж се сети за нещо и направи връзката. — Филип, значи ли, че който представи монетата получава каквото поиска?
— Да.
— Иий! Каква сила!
— Да.
Мозъкът й заработи ясно.
— Филип — ние се нуждаем от цялата помощ, която можем да получим. Обади се на братовчед ти Фор Фингър…
Той я погледна, сепнат, след това се усмихна.