— Уговори неговите биячи тайно да те следят, за да те пазят, когато плащаш откупа, след това да проследят Бившите вълци до тяхната бърлога и да освободят Джон, независимо какво ще струва. Каквото и да става не му казвай за монетата — само, че искаш да спасиш горкия Джон. Само това. Трябва да спасим Джон на всяка цена.
— Да — беше вече много по-спокоен. — Фор Фингър е идеален за случая. Той ни дължи една-две услуги. Зная, къде мога да го намеря днес следобед.
— Добре. Сега отивай в банката, но първо ми дай ключа от сейфа. Ще отменя часа при фризьорката и веднага ще прочета писмата на Джон.
— Много добре. — Ключът е горе — излъга той.
Не му се искаше да си пъха носа в неговите работи. Там имаше неща, за които не искаше тя да знае. По-добре ще е да ги премести някъде. Еуфорията му изчезна и се върна непреодолимата тревога. „Ох, горкият ми син. Какви чувства са те били обладали, за да постъпиш така? Бях ти добър баща и ти винаги ще бъдеш моят наследник. Ще те обичам, както обичах майка ти. Горката Дженифър, скъпото ми момиче, умря дарявайки ме с първия син. О, богове: дайте ми обратно сина, каквото и да е направил, помогнете ни да се измъкнем от цялата тази лудост и аз ще ви даря с нов храм!“
Сейфът беше зад месинговата табла на спалнята. Той издърпа напред леглото, отвори и извади всички писма на Джон, след това личните си неща — писма, полици, напъха ги в джоба на сакото и слезе отново долу.
— Ето писмата на Джон — каза той. — Реших да ти спестя труда, да дърпаш сама леглото.
Тя забеляза издутия му джоб, но нищо не каза.
— Ще се върна точно в 5.30 следобед.
— Добре. Карай внимателно.
Цялото й същество беше ангажирано с едно — как тайно да се добере до монетата, за да я имат с Кевин.
Телефонът иззвъня. Филип Чен спря на вратата. Тя го вдигна.
— О хелоу, тай-пан, как сте?
Филип Чен побеля.
— Добре, благодаря — отговори Дънрос. — Филип там ли е?
— Да, да, само за минутка. — Чуваше много гласове, стори й се, че има вълнение в гласа му, което засили страховете й.
— Филип, за теб е — извика тя, опитвайки се да скрие нервността си. — Тай-панът те търси!
— Да, тай-пан?
— Хелоу, Филип. Какви са ти плановете за днес следобед?
— Нищо специално. Току-що тръгвах за банката, защо?
— Преди това мини през борсата. Пазарът се е побъркал. Навалицата в „Хо-Пак“ се е разпростряла по цялата колония и акциите се люшкат, независимо, че Ричард ги поддържа с всичко, което има. Всеки момент ще фалира. Навалицата е плъзнала по много други банки. Чух за „Чинг просперити“, дори за „Вик“… — Филип Чен и жена му се спогледнаха, обезпокоени. — Чух, че „Виктория“ има проблеми в Абърдийн и Центъра. Всичко отива надолу, всичките ни сини чипове. „Виктория енд Албърт“, „Каулуун инвестмънт“, „Хонконг Пауърс“, „Ротуел-Горнт“, „Ейжън пропъртис“… всички.
— С колко пункта сме слезли?
— От тази сутрин ли? Три.
Филип Чен едва не изпусна телефона.
— Какво?
— Да — потвърди Дънрос. — Някой е започнал да пуска слухове за нас. Тук на борсата се говори, че сме го загазили, че следващата седмица няма да можем да платим на „Тода шипинг“ — и на „Орлин“ вноската. Мисля, че някой ни злепоставя.
30
Горнт седеше в борсата до брокера си, Джоузеф Стърн и наблюдаваше със задоволство огромната дъска. Обикновено борсата беше тиха и спокойна. Днес обаче не беше така. Всички бяха напрегнати и съсредоточени. Разтревожени.
Акциите на Горнт бяха паднали с един пункт, но това не го тревожеше ни най-малко. Тези на „Струан“ — с 3.50 по-ниско, а „Хо-Пак“ загиваше. „Времето на «Струан» тече, помисли Горнт, всичко е предвидено, всичко е започнато. Бартлет преведе преди час уговорените 2 милиона в неговата швейцарска сметка, без всякакви обвързвания — 2 милиона преведени от неизвестна сметка на неговата. Със седем телефонни обаждания започна разпространението на слуховете. С друго обаждане до Япония се потвърди верността на датите за плащанията на «Струан». Да, атаката започна.“
Нова разпродажба на акции беше регистрирана от брокера. Нямаше купувачи.
След като тайно бе започнал разпродажба в понеделник на техни акции под стойността им, малко преди борсата да затвори и много преди започналата по-късно сериозна навалица по всички клонове на банката — той беше с милиони напред. В понеделник акциите се продаваха при 28.60, а сега, дори с цялата възможна подкрепа, която Ричард Куанг бе осигурил, бяха паднали на 24.30 — спад по-голям, отколкото акциите на „Хо-Пак“ някога бяха имали от основаването й преди единадесет години.