„4.30 пъти по 500 000 прави 2 150 000 — весело мислеше Горнт, — всичко в истинска ХК валута, ако в този момент искам отново да купувам — не е лошо за 48 часа работа. Но, още няма да купувам. Още не. Сега съм сигурен, че ще фалира, ако не днес, утре, четвъртък. Понеделник най-късно, защото няма банка в света, която би могла да устои на такъв натиск.
И когато настъпи фалитът, ще купувам обратно по за няколко цента към долар и ще направя двадесет пъти по половин милион.“
— Продай 200 000 — каза той, започвайки открито да продава под стойността.
— Господи, мистър Горнт — ахна неговият брокер. — „Хо-Пак“ трябва да постави почти 5 милиона, за да покрие. Това ще разклати целия пазар.
— Да — каза весело той.
— Ще си имаме доста грижи, за да заемем акциите.
— Тогава започвай.
Брокерът му неохотно тръгна, но един от телефоните иззвъня.
— Да? О хелоу, Дейтайм Чанг, поздрави той на сносен кантонезки. — Какво мога да направя за теб?
— Надявам се да ми запазиш всичките пари, почтени Мидълмен. Как се продават акциите на „Ноубъл хаус“?
— 23.30.
Последва писък на изненада.
— Ау-ау-ау, едва ли има и половин час откакто направих справка, ау, ау, ау! Моля продавай! Моля веднага продавай акциите от всички компании на „Струан“, веднага — „Ноубъл хаус“, „Гуд лак пропъртис“ и „Голдън фери“, също — как продава „Секънд грейт къмпани“, а?
— 23.30.
— Айейа, с един пункт по-ниско от сутринта? Богове, каква съдба! Продавай. Моля продавай всичко веднага!
— Но Дейтайм Чанг, пазарът е доста стабилен и…
— Веднага! Не си ли чул слуховете? „Ноубъл хаус“ ще фалира! Продавай, не губи време! Почакай за момент, моят съдружник Фанг-тат иска също да говори с теб.
— Да, Търд Тоалетмейд Фанг?
— Точно, както Дейтайм Чанг, почтени Мидълмен! Продавай! Преди да съм пропаднал! Продавай и ни се обади за цената ох, ох, ох! Моля бързай!
Той затвори телефона. Това беше пето обаждане от стари клиенти и изобщо не му харесваше. Глупаци и паникьори. Двамата общо, Дейтайм Чанг и Търд Тоалетмейд Фанг бяха инвестирали 40 000 ХК в различни акции. Ако продаде в момента поради спадането на акциите на „Струан“, печалбата им щеше да е доста окастрена.
Джоузеф Стърн беше начело на фирмата „Стърн енд Джонс“, която съществуваше в Хонконг от петдесет години. Те станаха брокери след войната. Преди това бяха лихвари, дилъри на валутен обмен и търговци на кораби. Той беше нисък, с тъмна коса, почти оплешивял мъж в края на шестдесетте и много хора мислеха, че има китайска кръв.
Стърн отиде до голямата дъска и спря на колоната, където бяха изписани акциите на „Голдън фери“. Нанесе общия брой акции на Чанг и Фанг в колоната за продаване. Количеството беше малко.
— Ще ги купя при 30 цента по-ниско.
— Няма натиск върху „Голдън фери“ — остро каза Стърн.
— Не, но компанията е на „Струан“. Да или не?
— Знаеш, че печалбите на „Голдън фери“ са се повишили това тримесечие.
— Жалко! Господи, каква горещина? Не мислиш ли, че бихме могли да си позволим климатична инсталация тук, а? Казвай да или не, приятел?
Джоузеф Стърн помисли за момент. Не искаше да нажежава положението. Точно вчера акциите на „Голдън фери“ се покачиха с долар, защото в бизнес средите се знаеше за предстоящата годишна среща следващата седмица. Но той добре знаеше първото правило на борсата: вчерашният ден няма нищо общо с днешния. Клиентът му беше казал, „Продавай“.
— 20 цента под пазарната цена? — попита той.
— 30. Последно предложение. Какво те е грижа, ти ще си получиш комисионната. Съгласен ли си на 30 цента по-ниско?
— Добре. — Стърн си проби път до другия край на дъската, продавайки повечето от акциите им без проблем, но всеки път трябваше да отстъпва от цената. Със затруднение намираше назаем акции на „Хо-Пак“. Сега спря на колоната, регистрираща банката. Имаше много предложения за продаване. Повечето бяха малки количества. Той написа 200 000 най-отдолу на колоната за разпродаване. През помещението мина шокова вълна. Не обърна внимание, само погледна към Форсайт, брокера на Ричард Куанг. Днес той единствен купуваше акции на „Хо-Пак.“